12.05.2011 г., 22:16 ч.

Безмисленост 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1113 0 3
1 мин за четене

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…

Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…

Да напиша нещо… нямам против, за кого да е… за тебе ли да е, или за него?... За себе си ли пак да пиша, не, омръзна ми!… не искам да съм център на вселената, а само част от нея, но значителна, неповторима, истинска, обичана... За кой да пиша… нямам вдъхновение… за мене някой пише ли? Съмнявам се…

Да напиша нещо, да, ще го направя… но къде да е... на масата във кухнята ли да се разположа, о, не... във хола по-удобно е…  Върху душата да дълбая най-добре ще е…

С какво да пиша и това загадка е… химикал ли пак да ползвам, или молив… за изтриване по-лесно сякаш е… Замъгленото стъкло приканва ме…

Да напиша нещо искам, но да бъде  истинско, вълнуващо, неповторимо и разтърсващо… със  многоточия и недомлъвки нека е…

 Ще се засмее всеки, прочете ли го... ще се разплаче всеки, разбере ли го... 

© Стефка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??