Това е историята на всеки един човек. История, която всеки иска сам да напише за себе си. Всеки, който държи на себе си. Всеки, който държи на свободата и независимостта си. Всеки, който държи на своята чест, на своето достойнство.

    Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със смърт. Това са нещата, които се случват на всеки. Но всеки сам определя как да преминат различните му периоди. Всеки определя за себе си, но никой не може да избере две неща - кога да обикне и кога да прекрати щастието си.

    Аз не избрах хората, които да обикна. Аз не избрах моментите, в които да ме наранят. Аз избрах да живея.

    Макар да ме болеше всеки път, щом обикнех, аз оставах до края. Така беше някога, така е и сега. Приятели, близки, мъже - всеки ми причинява болка, без да усети, но, въпреки това, аз пак съм до тях. Дори и разплакана, аз съм готова да продължа да обичам.

    Не съм виновна аз, не са виновни и те. Всеки решава не кога да се появи на този свят, а кога да си тръгне. Дали ще доживееш до дълбоки старини или ще сложиш край на живота си - сам избираш.

    Аз избрах. Обичах и разбрах - не си струва преждевременната смърт. Ако не извървиш пътя си до края, няма как да разбереш дали си сбъркал, че си живял.

    Да си с някой дори за миг, да усетиш сърцето и тялото му до себе си. Да мислиш, че го притежаваш, а всичко да се случи за частица от секундата. Да мислиш, че приятелството е вечно, а любовта е безсмъртна, а ти да си жив. И, понеже си жив, да те боли. Да чувстваш и да се нараняваш сам несъзнателно.

    Раждаш се, живееш, умираш. Още с появата си в света получаваш безплатна регистрация за болка.