Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от фирмата, в която старши научният сътрудник Иванов моделираше техниката на бъдещето. Обявиха я за продан, изолираха я, ликвидираха я, а на струпалите се пред входа протестиращи безработни приватизаторът рече кратко и ясно:
- Разберете - ново общество ще градим, нови предприятия ни трябват - сетне посочи Иванов, държащ протестен плакат “Искаме работа!”. - И не ви ли е срам, господине, в тия дни на порив към новото да се излагате като ретроград и консерватор? Безсрамник!
Иванов се засрами от себичността си, направи си душевен анализ и, като всеки гнил интелигент, разбра, че трябва да затегне връзката с народа и земята.
Затова сви претенциите си на учен, прибра малко багажец и замина на село. Та ...