20.07.2020 г., 16:55 ч.  

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата? 

  Проза » Рецензии, анализи, критически статии
1423 6 7
3 мин за четене

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата?

 

 

„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спомени, радост от добиване на първа рожба, творчески търсения и осъзнатост, че творецът трябва да се раздава, да принадлежи на света.

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата, да не се вписваш в общия шаблон? Дали е лудост да вървиш срещу течението, отстоявайки собствените си приоритети? Грях ли е да си различна тухла в хомогенната стена – живот? Не. Грях е всичко, което не се върши от убеждение. Би било грях, ако си самовмениш вина, затова че не си като другите.
 

Свободна съм, когато завали.

Най-истински са винаги крилата

на хората, които ги боли.

          ("Не се предавам…")

 

Неспирни са търсенията на лирическата героиня на Силвия Йорданова. Безумна и грешна, тя търси път, който да я изведе от самотата, тъгата и болката, търси любов и приятелство, търси себе си. Самотата е познато чувство на твореца. Той често е самотен, дори сред безкрайно море от хора. Себепознанието е път без край, по който мнозина са се изгубили. Но тя, тръгвайки по него, не е изгубила детското в себе си.
 

Превръщам се понякога в дете.
а детското сърце не се преструва.
Свободно е...

 

     ("Момичето в бяло")

 

Един източен мъдрец казва, че не целта е важна, а пътят. Има и моменти на отчаяние. И серии от несбъднати мечти. Неизбежни са съмненията.
 

Нямаше път, а само безпътие!

И там, в дъното, съзрях...

тих храм на самотата,

и една несравнимо тиха пустиня-тъга.

                   („Безпътие“)

 

Но след като първо открие себе си, възвръща своята увереност, излиза от грешните завои и се завръща към смелата си същност. Тогава, разбрала че

 

Трябва да имаме сърца,

по-големи и пълни

с надежда и топлина!

                  („Трябва“)

 

открива своя свещен път под звездите – Камино, и като пилигрим започва да го следва.

На добър път!

 

https://otkrovenia.com/bg/books/bezumna-3

 

© Красимир Тенев Всички права запазени

  2403 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Безумната! Е много умна! Находчива и смела!! Браво! А рецензията е находчва, ангажираща и с чувствителна нотка!! Браво!
  • Да и е попътен вятъра, вълните малки и отливане дълги, за да може и ние да се надяваме нейният редактор, тогава да прецопа до нас и да види, че и нас ни има...
  • ...както и стихотворението, вероятно дало заглавието на книгата, много сполучливо подбрано, адмирации!
  • Такава рецензия предизвиква и любопитство - харесвам ненатрапчивото и в същото време умело представяне. Успех, Силвия! Безумие е да търсиш свобода в свят от зависимости, но си заслужава.
  • Да,пътуването е важно!
    Другото ще се случи по пътя.
    Харесва ми рецензията, защото с няколко щриха читателя добива представа за творческите въжделения на поетесата Силвия Йорданова.
    Пожелавам на Силвия успех!
    Поздравления и за теб, Майсторе!
  • Това е целта. Според мен, рецензията трябва да е кратка и да насочва вниманието на читателя към автора и творбите му.
    Срещал съм рецензии от по осем-девет страници. Трудно ми е да ги дочета. И те препращат към творбите на автора. Избягвайки отегчителното предисловие, читателят се озовава пак там.
  • Успявате да предизвикате интерес и желание за прочит, Майсторе! Поздравления!
Предложения
: ??:??