„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спомени, радост от добиване на първа рожба, творчески търсения и осъзнатост, че творецът трябва да се раздава, да принадлежи на света.
Безумие ли е смелостта да търсиш свободата, да не се вписваш в общия шаблон? Дали е лудост да вървиш срещу течението, отстоявайки собствените си приоритети? Грях ли е да си различна тухла в хомогенната стена – живот? Не. Грях е всичко, което не се върши от убеждение. Би било грях, ако си самовмениш вина, затова че не си като другите.
Свободна съм, когато завали.
Най-истински са винаги крилата
на хората, които ги боли.
("Не се предавам…")
Неспирни са търсенията на лирическата героиня на Силвия Йорданова. Безумна и грешна, тя търси път, който да я изведе от самотата, тъгата и болката, търси любов и приятелство, търси себе си. Самотата е познато чувство на твореца. Той често е самотен, дори сред безкрайно море от хора. Себепознанието е път без край, по който мнозина са се изгубили. Но тя, тръгвайки по него, не е изгубила детското в себе си.
Превръщам се понякога в дете.
а детското сърце не се преструва.
Свободно е...
("Момичето в бяло")
Един източен мъдрец казва, че не целта е важна, а пътят. Има и моменти на отчаяние. И серии от несбъднати мечти. Неизбежни са съмненията.
Нямаше път, а само безпътие!
И там, в дъното, съзрях...
тих храм на самотата,
и една несравнимо тиха пустиня-тъга.
(„Безпътие“)
Но след като първо открие себе си, възвръща своята увереност, излиза от грешните завои и се завръща към смелата си същност. Тогава, разбрала че
Трябва да имаме сърца,
по-големи и пълни
с надежда и топлина!
(„Трябва“)
открива своя свещен път под звездите – Камино, и като пилигрим започва да го следва.
На добър път!
https://otkrovenia.com/bg/books/bezumna-3
© Красимир Тенев Всички права запазени