Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се
връщат отново...
И чакат очите, очи да срещнат, и чакат ръцете, ръце да докоснат,
а думите копнеят с твоите думи са се слеят в... някаква песен.
Побеснява пулсът, тялото трепери, напрежение сладостно расте и чака мига...
Миг, кратък, незапомнящ се, но миг на мечта...
И мечтата се стопява в осъщественост,
но възражда се, когато усмивка топла погали ...