Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... До днес вярваше, че има вечна любов. Мислеше, че я е намерила.Кроеше планове. Не, дори заедно крояха планове... преди седмица... или преди месец. Опитваше да си спомни, кога за последно е било... И кога спряха да мислят за бъдещето. Или поне той. Кога спря да я обича? Чудеше се как не забеляза промяната...
Кога? Защо? Как? Кога? Защо? Защо... Как... кога...
Въпроси... въпроси...
Нямаше отговори за тях. Само една мисъл - Бих искала да върна времето назад...
Ставаше все по-натрапчива тази мисъл. Първо й се искаше да върне времето назад, за да променя ситуации. Да може да усети момента, в който Стас охладнява към нея и да се опита да го предотврати. Отказа се. Не, не и се искаше вече да не се н ...