Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави снимката на масата до увехналите цветя.
Харесва ти тази игра, нали? - прошепна и седна на ръба на леглото. Погали разпиляната коса по възглавницата. Уви един кичур около тънкия си пръст и помириса връхчетата. - Още миришеш на мен.
Стана и, обхождайки стаята, плъзна погледа си по рафтовете на библиотеката. Прокара пръсти по кориците на книгите, спирайки ги на една. Отвори я и зачете на глас.
„Смехът ти заглъхна сподавен. Бог беше щедър към теб и ти дари специалния си подарък. Окичи те с цветята на любовта, а ти ги постави във ваза. Показа ти лицето си, а ти го нарече Сатана. Ти беше дете на изгубеното време и вместо път избра дом, отвъд пурпурните детелини. Бог ти подари уханието на щастието, а ти го погреба с мечтите си. Той те избра да си гост на трапезата му, а ти предпочете да нахраниш страха. Бог извади сърцето си, за да топли гръдта ти, а...“
Скъса страницата и я постави в скръстените ръце на лежащия.
Бог ме изпрати да ти даря прошката му.
После, после остана само ароматът на цветя.
© Георги Всички права запазени