Лято е. Жега. Върви си Милка по една прашна улица, води майка си за ръка. Говорят си как Милка сега е на четири и половина, че скоро ще стане на пет... Говорят си и вървят... По едно време Милка се спира и започва да души с носле из въздуха:
- Мамо, мирише ми... на котка с бълхи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация