10.10.2007 г., 8:53 ч.

Бисери 

  Проза
1488 0 25
3 мин за четене
Бисерите на леля Милка
На гости сме в Сийчето и Жоро. Пристига леля Милка, на Сия майка й.
-Здравейте, какво правите? А пак сте на маса, лошо нема.
Сийчето ми шепне:
- Сега ще каже да й сипя бира. Умира за бира, но слушай текста.
- Сийче я ми сипи една биричка, че ожаднех. Аз много не обичам да пия, но много жега, бе! Да ви разправям. Нали я знаете Данчето, съседката ми? Детето й по цял ден на улицата и само сладолет маа. Викам й: „Много си го разглезила, ще настине!" Тя се хили като улава. И те сега се раболя. Ама като не чува какво й говоря. Мани, мани, фанало е двустайна броху пневмониа.
Ние прихваме да се смееме.
- Що се смеете?! Това не е хубаво.
- Добре, че не е хванало тристайна, че направо не знам. - Жоро е сериозен.
- Мани, трай! Какво е виновно детето, че майка му не е свет.
Пристига от работа и от вратата ни разказва:
- Леле, ако знаете в работата каква монархия е настанала, направо не е за приказки!!! Всеки си прави що си знае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Предложения
: ??:??