Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравняван с линия отдолу, и за сметка на това химикалът, който е срещнал преградата на чертата, е дал воля на множество извивки и фигурки нагоре, което само по себе си го прави претендент за най-завъртяният подпис на света. Служителката отваря следващите страници и вижда същото и на тях, даже още по-изумително – на трета страница се мъдрят два подписа отпред и два отзад като за край, досущ еднакви като две капки вода. Тя поглежда колегите на фронт-офиса с недоумяващи очи и с изразително учудване се обръща към колежка:
- Мими, обърни се да те питам нещо… ?- колежката ѝ се обръща, поглежда към листовете и казва без да ѝ е зададен въпрос:
- Аааа…, да…., този клиент беше интересен образ – смее се.
- Но, как знаеш какво ще те попитам? – усмивката ѝ се появява – Гледам подпис, огромен колкото лист А5 и не мога да повярвам как приехте този документ?
- Аааа – обажда се колежка от съседното гише – аз чух, че клиентът каза: – „О, аз без линия не мога да се подпиша.“ - И аз го гледам ето така! – и прави две големи кръгчета пред очите с пръстите си. – След това като извади една линия от вътрешния джоб на палтото си, и като започна да се подписва със замах и каза: „Друг път да си оставяте повече място за подпис на бланките, не ме интересува!“
- Но, колежке, забрави да кажеш на шефката, че всеки подпис му отне по пет минути, а аз толкова се старах да го обслужа бързо…- не спира да се смее Мими.
- Така, така, и нека някой протестира за дългите бланки, тъкмо да има място за още по-големи подписи! Голям подпис – голям образ!
Бисери от банковите салони – 18
Куриер на бърза поща се отчита в банка и понеже все бърза, го препращат на друго гише, за да бъде по-бързо обслужен, защото служителката в момента почиства клавиатурата от заседнал кламер в нея.
- Искам да внеса по една сметка…
- При мен няма да успеете… /продължава да вади кламера с пинсета/ ще трябва да отидете при друга колежка…
Клиентът се прави на шегаджия:
- Аз не пробирам – и се премества при съседното момиче. Прави една широка усмивка и ѝ казва:
- От там ме изгониха. Казаха, че пари не им трябват, на теб трабват ли ти?
- Е, как така?
- Ще ти ги дам – искаш – не искаш … - уверено казва той.
- На мен лично не ми трябват – казва тя – но, ако държите да внесете по сметка на работодателя си, няма проблем ?
- А, чак да не повярваш, има ли жена, на която не й трябват пари?
- О, недейте, че ще излезе дума на жените и тогава …. – смее се момичето.
Бисери от банковите салони – 19
Вратата на банков офис се отваря отвън и се чува силен женски глас:
- Да влизам ли?
- Колеги, какво става, защо тази жена така вика? Куче ли води, та не влиза в банката, или носи голям багаж и няма как да го остави? – пита една от служителките.
- Не, има уговорка с колежката да я повика, когато ѝ дойде редът. Било ѝ горещо и не иска да влезе. Нима не я познаваш? Тя си събула чорапогащника в съседната банка преди години, но преди това казала на охраната: „Ох, много ми е горещо при Вас, мога ли да Ви ползвам съблекалнята?“ – смее се служителката.
Бисери от банковите салони – 20
Домакинът на SPA – хотел внася пари по сметката на хотел и казва на служителка в банков офис:
- Ох, каква е жега вън, не се търпи още сега! Какви са тези сака от Вас? Тези костюми как ги изтрайвте?
- Бива, но при Вас на басейна в SPA – хотела, нали …? - пита служителката.
- Е, не …, по-добре на друг плаж, да те духа вятърът, и да те отвее нанякъде … хееей, на Сейшелските острови…, на хлад...
Всички се смеят.
Бисери от банковите салони – 21
Клиентка застава на гишето на главната каса в банков офис и се обръща към касиерката:
- Тези банкноти са участвали в пране на пари – и бърка дълбоко в чантата, вади голямо дамско портмоне и го разтваря.
Преди да извади банкнотите, касиерката я пита заинтригувана:
- Ама, Вие перете пари?
- Да, пера ги с пералната, толкова бях залисана, че…
- Ох, настръхна ми косата, госпожо! – смее се служителката…
15.01.2020 г. 20,00 ч.
© Таня Чардакова Всички права запазени