Не си спомням някой да е искал да ме бие освен едно циганче, което ми взе колелото, като малък. И то също не искаше да ме бие. То просто ми искаше колелото и само ме заплаши, че ще ми счупи главата с камъни. Аз му дадох колелото и то замина с него.

После милиционерите ми върнаха колелото. Не знам подробности, но предполагам, че не е станало с учтиво помолване.

Вчера едно интелигентно момиче ми обясни, че аз не разбирам живота в България. Аз съм свикнал на такива констатации. Все някой ми казва, че не разбирам живота в България, но момичето защитаваше тази част от Българският живот, която най-малко бих преположил, че ще се защитава от жена – биенето.

Според новата ми позната в България за да можеш нормално да живееш и да те уважават трябва периодично да разкървавяваш на някой физиономията, а ако имаш бизнес то е необходимо редовно да провеждаш профилактични мероприятия срещу крадци състоящи се в това да ги връзваш (предполагаемите крадци) за дърво и да ги пребиваш с друго дърво. Мисля че така беше системата.

Къде остана тази женска нежност, съчувствие, майчин инстинкт, които карат жените да се записват за медицински сестри и санитарки по време на война?

Явно още една част от Българският живот, която аз горкият емигрант никога няма да разбера – мъжките момичета. Тях бой, глад и ебане ги възбъждат повече от стихове, поеми, разходки на лунна светлина, покрити със зеленина тропически острови и нежно нашепване на ушенце. Боя се, че винаги ще си остана безнадежден романтик.

Е да, аз не разкървавих лицето на циганчето. Милицията го направи вместо мен. Сигурно съм същият фарисей, като любителя на животни, който с удоволствие си хапва луканка.

Мой приятел – лекар възстановил справедливост като набил някакъв пациент за нещо си, вече не си спомням точно за какво. Той беше много горд от съдеяното когато ми съобщи ми съобщи. Подтескта беше - така живеем тук ние, ти никога не би го разбрал. Прав беше. Не разбрах.

Братчед ми кара колата си с маниашко пренебрежение към останалите участници в движението и е страшно горд от този си навик. Той си ми е доста лудичък, но не всички участници в движението са като него. Или може би са? Не разбирам.

Само горкият ми брат си остана един обикновен не агресивен човек. Така, де но на брат ми му е лесно. Природата го е наградила с тъмна кожа, навъсен поглед и големи грубовати пестници. Не можете да познаете безобидният добродушко по външният му вид. Не си спомням някога да се е бил за нещо. Просто никога не му се е налагало предполагам.

Аз, със къдравата си коса, средният си ръст и усмихнатите си котешки очи за да се пласирам на нужното ниво в България трябва да се обръсна гола глава. Тогва заприличвам на образите от книгата на Ламброзо – раздела серийни убийци и психопати. Хората започват да ме заобикалят и ми става скучно. Пускам си пак къдрици и всички си идва отново на мястото. Нито жените, нито мъжете в България ме възприемат на сериозно.

Благодаря все пак, че не ме възприемат, като част от алтернативният сексуален пул на човечеството. Не знам какво ги спира. Предполагам имам нещо в погледа или в поведението.

Не че не умея да се бия – обратното. Харесвам самбото, джудото и каратето. Бил съм се и съм побеждавал, но това е друго нали? Не е трика да се биеш на татами пред погледите на всички. Трябва да вържеш някой за дърво и да го налагаш с гьостерица докато мърда. Това е истинският  мъж! Да живее Динко! Предполагам, че нежната (не толкова нежна днес) половина на България завижда на приятелката му, включително и за насиненото и око.

Тук си спомням една част от романа „Кръстоносци“ където застаряващата леля на героинята я учи, че по-добре мъжа ти да те налага, защото такъв мъж е силен рицар и ще защитава замъка много по-добре от този, който не бие жена си.

Лично мен ме привлича Сър Нейджел Лоринг от „Белият отряд“ на Конан Дойл. Малкият рицар прославящ в битките „нежната“ си „красива“ съпруга, която в действителност наподобява Бойко Борисов в женски вариант по външен вид, както я опписва Дойл. Нейджъл е изключително вежлив и тих човек, докато някой не се искаже неуважително за съпругата му или за всяка една друга дама в негово присъствие. Уменията му с меча му печелят най-личното място в армията на Черният Принц а презрението му към опасностите и смъртта е пословично.

Да, малкият рицар - Сър Нейджъл, наистина ме кара да се чувствам горд че съм мъж.

Боя се че никога няма да вържа някой за дърво и да го пребия с гьостерица. Страх ме е, че никога няма да ударя пациент или лекар. Не мисля, че някога бих посегнал на жена при каквито и да е обстоятелства. Не, сцените с пребиване на наркомани не ми вдъхват уважение към бияча. Наркомана е смазан от живота човек. Моля ви не бийте наркомани. Пратете ми ги. Аз знам как да им помогна, как да ги лекувам.

Знаете ли, ако някой познава това цигане, което ми взе колелото, като малък, моля ви кажете му, че съжалявам, че пратих милицията по дирите му. То просто искаше да кара колело и не знаеше никакъв друг начин да получи нещо от живота ако не набие някого. Днес цяла България с малки исключения мисли като него. Къде му е вината? Аз съм виновен. Аз пратих милицията, а тя затвърди в главата му вече наученото от родителите.

Прави сте. Аз не разбирам какво става в България. Никога не съм разбирал. Сигурно е прав Ламброзо и аз съм психопат с напълно атрофирала част на мозъка -тази която отговаря за връзването за дърво и пребиването с гьостерица. Пазете се от мене! Арррррр