Тъмнина. Черна непрогледна пелена покриваше всичко. До ушите на обезумелия шофьор не достигаха звуци. Нямеше време да реагира адекватно на случващото се. Чуваше само пулсиращата кръв в ушите си. Не можеше дори да си поеме въздух. Беше тъмно. Безплътен катран запушващ устата му и запречващ зрението му. А трябваше да вижда... Светлина! Светлина! Светлина! Тресящите му се ръце трескаво търсеха ключа в колата, за да светне в купето. Мозъкът му тотално беще блокирал и нямаше и на представа къде е шибаното копче. В следващите няколко секунди картини минаваха пред очите му и разбиваха здравия му разум. Спомни си това, което видя в небето, лъчът светлина, налетяването с колата на извънземното и спирачките, които извъртяха превозното средство по най-неприятния начин на пътя. Но нещото, което го връхлиташе като кошмар постоянно бе изправеното същество пред колата. Този образ кънтеше в съзнанието му. Извънземно! Той обаче просто не намираше ключа, който бе на една ръка разстояние.
Изведнъж до нег ...