Пристигна по-рано от очакваното. Отиде в едно познато кафе и седна пред екрана. Отпиваше спокойно и си четеше пощата. Беше казал, че ще позвъни към 10 часа, но не се сдържа. Позвъни по-рано. Няколко пъти не му вдигна и помисли, че спи. Докато все пак вдигна. Беше му сърдита! Заповядвал какво да прави. Не разбираше за какво! Обвиняваше го в някакви лъжи, че бил двойнствен... Поиска да й обясни. Все пак да се видят. Не по телефона. Представяше си я - разбесняла и с нейния девствен за живота разум. Но тя настояваше да обясни всичко само писмено. Усмихна се горчиво! Не си представяше нещата по този начин. А тя продължаваше да се изживява като следовател. Въздъхна. И направи каквото му бе поискано. Направи го по свой начин. След това помоли да си провери в пощата. Изчака достатъчно и отново се обади. Тя не вдигна. Реши да се върне обратно. Беше безмислено нещата да продължават повече. И за да бъде честен докрай пред нея, защото безкрайно много държеше на нея, й изпрати СМС. Тонът му бе достатъчно откровен, защото те само така си говореха. Вече й бе признал за две много важни неща в живота си. Довери й се! Затова написа само:

„Три рози държах в ръката,

четвъртата - мечтаех да бъдеш.

Всичко мое ти сложих в краката,

в обич да се превърнеш.

За твоя радост след малко ще напусна града. За мое огорчение, не разбра, че за мен си Душа. А не отвори или език, като за други хора от твоя кръг.  Искам само да знаеш, че когато уважаваш една жена, независимо дали е самоуверен пубертет или мечтаеща звезда, желанието е винаги молба! Защото тя не е робиня, дори да й се нрави да се държи като курва.

Последното, за което спрях да добавя, че за мен една Рухи не е била никога"килим" или съд за сперма, а Олтар за обичта. Но ти ми доказа какво е за теб!

За мен не е достойно мъжкото желание да е заповед. А само МОЛБА ЗА ЩАСТИЕ! Това не съм го правил дори към проститутка! А ти нали не си такава, нали?

Нима не разбираш, че ако постоянно твърдиш, че ти харесва да се отнасят към теб като към курва, това ще се набие постепенно в съзнанието на мъжете, с които спиш и вече ще се отнасят САМО ТАКА. Това ли искаш? Защо не се държиш естествено и така, както онзи срещу теб заслужава? И затова дали някога ще престанеш да се възприемаш, както е модерно сред някои тийнеджъри, само като малка курва. Защото едва тогава ще пораснеш и ми кажеш?

- Ти проникна в моята Душа. Влез и в моята Рухи..."

Останалото бе в нейните ръце. Тя трябваше сама да реши дали да продължат да се познават или щеше да си остане каквато иска.  

Знаеше, че тя няма да му прости, че бе разбрал колко е многообразна, двулична в своето поведение и фантазии. Вдигна примирено ръце. Нищо ново под света! Вече бе преценил коя е и без онова изпратено клипче. Но продължаваше, необяснимо защо, да държи на нея. И се надяваше, че и тя ще го разбере по някакъв начин. Някога! Единственото нещо, което желаеше в момента бе, да му позвъни и каже:

• - Искам да забравим за станалото. Моля те, ела! Помниш ли какво ти обещах да се случи?

Допиваше си кафето, когато телефонът му иззвъня:

• - Къде си, човече? - бяха приятелите му.
• - На магистралата. В „Макдоналдс"!
• - Нали щеше да спиш тук? Защо си промени плановете?
• - Сложно е за обяснение. Тръгвам си.
• - А ние звъним да ти кажем, че сме съгласни. Нищо, че още не си я познавал. Нали не е девственица и е „любознателна"? - дочу женски смях в слушалката.
• - Изненадахте ме. Но вече няма смисъл!
• - Отказа ли се?
• - Не зная! Изглеждаше много ентусиаазирана, а днес направи всичко възможно, за да не се видим. Затова си тръгвам!
• - Никъде няма да вървиш! Идвай обратно!
• - Защо?
• - Идвай. Ще видиш!

Поколеба се, но отдавна не бяха се виждали. А и щеше да е зает едва в четвъртък.

• - Ето го, най-сетне! - шумно му се зарадваха още от вратата.
• - Ела да те запознаем с един човек. Иска да я рисуваш.
• - Аз отдавна не го правя!
• - Млък! Да не чувам повече такива работи - задърпа го към хола и съпругата му. - Като видиш, ще се „прежалиш"! Колежка ми е. Често пътува и до вас, така че, ако ни забравиш, можете да се виждате и там.

Запознаха ги. Разказаха му и защо са се съгласили. Не толкова заради новите усещания на онова момиче, колкото да са по-дълго с него. Защото повече от година не бе минавал през тях. Новата му позната се държеше естествено и той разбра, че вечерта не е нещо ново за нея. Отпусна се. Радваше се, че е отново тук. Двамата му приятели, техните жени, всички се забавляваха искрено. Постепенно нещата плавно преминаха в нещо естествено за тях. Така се получи, че по едно време познатата му се появи като фея и леко възседна единият му крак. Опря ръцете си на раменете му. Започна плавно да се движи върху него. Беше притворила очи. Почти не чуваше дишането и. Само по разширяващите се отвреме тънки ноздри, разбираше какво започва да чувства. След малко го пое вътре в себе си и го погледна:

• - Защо вече не рисуваш?
• - Не ми е интересно вече.
• - А онова момиче, за което бе дошъл?
• - Нея ли? Нея може би! Но вече е безмислено да го търся.
• - А мен? - тихо му прошепна.

Той почувства, че тя отдавна е станала мокра. Замълча. Не знаеше какво да отвърне. Този ден бе с такива преходи.

• - Попитах те, искаш ли да ме рисуваш?
• - А ти желаеш ли го?
• - Затова дойдох! И ги убеждавах да приемат и новачката. Само и само да се запозная с теб.
• - Че тук има толкова художници. Особено по стария град.
• - Видях твои неща. Не ми трябва масло. Искам такава, каквато ти правиш.
• - Но не те познавам. Не съм бояджия.
• - Ще чакам. Колкото трябва! Обещавам ти! - ускоряваше все повече своите движения жената.
• - О, какво става тук! После ще продължите - се заслушаха приятелите наоколо.
• - Чакай! Изчакай малко! - една от жените, отстрани от бедрата си ласкаещите я ръце и изтича към кухнята. Върна се с кофичка сладолед и се настани удобно в креслото пред него.
• - Разказвай сега!
• - А ти какво ще правиш докато слушаш? - застана пред нея съпругът й и го подаде. - Защо не пробваш това между някоя лъжичка сладолед?
• - Добре! Но аз ще избирам кога и кое! - усмихна се жена му и започна опитно да му се радва.
• - Защо не разкажеш, какво се случи? - подканиха го другите.
• - Бяхме се разбрали да се видим. Но тя все отлагаше и отлагаше.
• - На интересна ли се правеше?
• - Не зная! Не е моя работа. Правеше се на странно „отворена". Естествено, когато си млада и искаш да направиш впечатление на някого.
• - Да не е била девствена?
• - Видях доказателство, че не е.
• - Прав си! - каза една от жените. - В нета много лесно се изкарваш „смелчага". Дори и да си започнала да се чукаш. Пубертетни работи! И ние сме го правили понякога.
• - Повече бе глупаво да я очаквам. Или става или не става. А и поисках да й подаря нещо скъпо за спомен. Вече не ме интересуваше за какво се бяхме разбрали!
• - А за какво беше?
• - Бяхме се уговорили, да ми каже кога да прекараме поне едно денонощие заедно. Все едно в хотел или вила. Спряхме се на хотел.
• - Защо?
• - Не знаех дали ще бъда с кола! Нали вече си смених работата.
• - И какво стана после?
• - Обадих й се, че ще дойда. Имаше достатъчно време да ме излъже, че е месечно неразположена, спешно заета, че с някой любовник ще ходят някъде или друга подобна глупост. Не го направи. Според мен не вярваше, че ще го пътувам. Освен това и писах и за вас. Че ще очакваме дали ще поискате да си прекараме заедно вечерта или все пак ще държите на предварителна подготовка.
• - Прав си! Значи е наистина зелена! Ти какво направи?
• - Взех подаръка и дойдох. Уредих един много приятен СПА-хотел. Малък, нов и с много приятно ресторантче.
• - Защо в СПА? - го попита познатата му. Вече седеше върху него и се олюляваше.
• - Бяхме се разбрали за цяло денонощие. Щяхме по някое време да запазим сауната за нас. Или да си поръчаме масажи. Не исках да се обличаме през цялото това време.
• - Красива ли бе? Познаваше ли я вече?
• - Не! Но имах вече известна представа за нея.
• - От какво?
• - Изпрати ми нещо, с което мислеше, че ще ме впечатли.
• - Какво направи с него? Защо не ни я покажеш?
• - С него направих само онова, което бях обещал.
• - Имаше ли красиви гърди?
• - Да! Определено да!
• - Като това, което сега държа ли? - засмя се един от приятелите му.
• - Не трябва да казвам! - усмихна се мъжът.
• - Че защо? Ако са по-хубави, значи правилно сме искали да дойдеш с нея!
• - Ама ти защо се интересуваш толкова? Моите вече не ти ли харесват? - възмути се жена му.
• - Ти сега работи! Не наблягай само на сладоледа! Че като те гледам и на мен ми се прииска!
• - Така ли? Работи? На ти тогава сладолед!

И под одобрителния смях на останалите му наниза кофичката. Съпругът не очакваше подобно женското коварство малко преди да свърши. Едва си пое дъх. После се подгониха весело.

• - Къде побягна? Ела да си доядеш сладоледа! Не трябва да капе...

Обичаше тези хора. Умееха да се забавляват.

• - Не ми каза. Красиви ли са като моите? - познатата му го погледна в очите.
• - Какво очакваш да ти кажа? Не бих искал да ги сравнявам!
• - Тогава... би ли искал да ги вземеш в ръцете си?... Да ги приспиш...

На другия ден се върна обратно.

И веднага седна да пише...