Те не знаят как да лъжат ...
Те избягват да стоят до вас, за да не се изкушат да ви съчувстват и да разнасят погледи
по лицето ви, като избягват да се влюбят в свежата му гладкост днес, но няма да се мине без утре да се нахилят между гънките на жестоките ви бръчки.
Те не знаят как да лъжат ...
Те ви казват на ухото че изобщо не ги интересуват абсурдните ви пробеми защото нямат време за губене,
защото не ги интересува какво мислите, как страдате и съжалявате и, дори ако ги помолите да ви напуснат..., те се сближават с вас и няма значение колко бихте могли да им плачите.
Те не знаят как да лъжат ...
Вие не ги слушате, но всеки ден ви казват, че ви липсва свежо бъдеще от тяхна страна, че миналото ви е забравена базофия в багажника на нелепи спомени, че настоящето ви е мост, където сa вашите неясни надежди да станете Бог и, веднъж пресечен, вашата крайна цел е вечното забравяне;
отдолу, разбърквайки водите си с чернa утайка от сто хиляди грехове, мощната река, ревяща завинаги, разделя двата бряга...
Те не знаят как да лъжат ...
Те се залепват за кожата ви, без да ви предупреждават, консумират сърцето и и душата ви, свързват се съвършенно , превръщайки се в множествено и безпощадно се смеят за себе си на онази стара любовна песен която понякога пеете с фалшивата надежда да живеете още сто години ...
Те не знаят как да лъжат ... Годините, приятелю, не знаят как да лъжат ...
© Александра Лазарова Всички права запазени
Написаното може да се хареса или не, но поне би трябвало да е граматически правилно-
cтарая се, все някой ден ще се получи да напредна с българския език.