„Уважаеми пътници, добре дошли на борда. От името на екипажа ви желая приятен полет. И независимо с каква сила сте си разбили главата и желаете земята да се отвори и да ви погълне, не забравяйте, че сами се набутахте между шамарите. Температурата на въздуха е -50°C. Както и в самите вас.“ Добре, де. Обръщението на пилота не беше точно такова, но аз това чух.
Ето ме, току що качила се на един самолет, от едно италианско летище, носеща със себе си два куфара. Единият – пълен с дрехи, обувки и всевъзможни глупости, които така и не видяха бял свят. В другия куфар съм си натоварила останалата гордост, наивните надежди и някое друго излъгано очакване. Мястото ми е до прозореца… и Слава Богу. Предпочитам да блуждая в облаците, вместо да кимам машинално с глава на човека – съсед по място, който изключително развълнувано държи да ми сподели за преживяванията си в Рим… и то с подробности. “Значи на т’ва му викали Вечния град! Много хубаво, много! Ама и жените им ги бива. Пищни мадами са си… па’ ...