Тя беше красавица – очи, устни, коси, походка, глас…
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренебрежителен.
Не издържа. И се метна под първия влак…
След петдесет години в Ада, където логично попадна, извикаха го на Божи съд.
На трона – сам Бог, наоколо архангели, серафими, херувими, ангелчета, светци…
Свети Петър прочете от огромна книга кой е този и защо е тук. Което Бог, разбира се, знаеше, но съсредоточено изслуша.
Той падна по очи пред Бога и попита за нея…
Бог кимна, от нейде се появи огромен екран. Тя. Красива, привлекателна, чаровна… Наоколо й купища мъже, страдащи по хубавицата.
- О, Боже, - изхлипа той – Защо така? Защо не съм при нея? Защо ме наказваш?
Бог учудено вдигна вежди: ...