В късната декемврийска нощ улиците толкова са пусти, а снегът покрива цялата земя със бяла, снежна покривка. Всичко толкова красиво е, но в нея ад гори. Падащите снежинки покриваха мокрото ù лице в студена нощ, а кръвта пулсираща с нея стопи заледялото ù сърце. Стоейки сама и мислейки за някого в нощта, тя цигарата запали, а димът прониза сърцето ù като нож.Плачът ù пронизваше надгробната тишина, а стичащите се сълзи пареха студеното лице. Някак си тя сили събра и в лутане тръгна сама... И така с бавни стъпки стигна оново зловещо място за всички, но спасение за нея и за нейната душа. Беше някак си красиво,но и страшно... Цялата в сълзи обляна до гроба мрачен стигна тя. Седейки на колене, сълзите капеха върху ледената земя, а викът от болка ехтеше над цялото гробище... Колко искаше тя това да бе сън, а не реалност - той отново до нея да е... Плачейки, бавно ножа извади и за своето разбито сърце лек намери тя.Трупът ù падна върху земята студена и снежната покривка беше цялата червена...Тишината това зловещо място обля и за свой вечен обитател нова жертва взе отново...!