Днес съм мълчалива. И се смея. Мълча и се смея. Забавно. Болката е странно нещо. Един ден просто осъзнаваш, че не си добре. А виждаш как всички други се справят отлично с живота си. Случвало ли ти се е да се намираш в толкова лоша ситуация, да се чувстваш толкова зле, че всичко да ти изглежда абсурдно и смешно? Сякаш животът се подиграва с теб. Защо пък да не се посмееш и ти?! Хаха. А усещал ли си тази топла тръпка, която те завладява, започваща от корема и лекото настръхване, когато осъзнаеш, че си напълно самотен и никой не те разбира. Интересно. И забавно. Болката е странно нещо. Знаеш ли, като малка бях от тези прецакани хлапета, които имаха проблеми навсякъде. В училище. Вкъщи. И знаеш ли кое беше забавното? Как се свивах разплакана в стаята ми, завита през глава и как си въобразявах, че плюшената ми играчка ми говори и ме успокоява. Вдигах ръката ù и си бършех сълзите, игнорирайки факта, че аз я управлявам. Благодаря. Хаха. Да, болката е странно нещо. О, а усещал ли си някаква огромна празнина в себе си? Като тези, когато се прибереш от концерт или екскурзия и всичко ти изглежда толкова пусто. Искам да отида на екскурзия. Мразя екскурзиите. Уж целта е да си починеш, но винаги се връщаш и всичко е по-гадно дори от преди. Забавно е. Ама болката е странно нещо, нали? Кара те да крещиш, да блъскаш, но всъщност колкото по-силна е тя, толкова по-мълчалив си ти. Не е ли забавно? Разбира се, че е. А знаеш ли кое е най-смешното? Разбитото ми сърце. Хахаха. Само като си помисля за него и като усетя чупенето му и ми идва да избухна в смях. Искам просто да го изтръгна. Не разбирам. Защо пък да е толкова специално? Хиляди думи изписани за сърцето, а имаме още толкова други важни органи. Ами белите дробове? Черният дроб? Стомахът? Защо на тях не обръщаме толкова внимание? Смешно е просто. Ама болката наистина е много странна. Променя ме. Мислите в главата ми са някакви странни. Понякога си стоя на терасата и си мисля какво ще стане, ако скоча. Ще бъде грозна гледка. Ще се разпльокам на цимента, ще пищят хора, ще омажа всичко в кръв, ще бъда грозен труп. Оставай, оставай. Ще си живея. Поне е забавно. Боже, наистина съм побъркана. Хаха, якооо. О, колко странно нещо е болката! Имал ли си от тези дни, в които ти е толкова кофти, че не ти се прави нищо? А имаш толкова неща за правене, че не ти се започва и си намираш оправдания. Аз имам да уча по физика, химия, немски, български и математика. Но сега е толкова горещо и ми се спи, а сънят е по-важен! Може би утре ще уча. О, сетих се за още едно забавно нещо. Имам проблеми с хората. Да, много трудно допускам някого до себе си. Защото допусна ли го, искам да остане с мен, а някак си хората нямат нагласата да бъдат винаги до някого. Аз съм просто един объркан тийнейджър, който не може да си намери място. Дано да е от пубертета, защото иначе ще имам огромен проблем. Хаха. Болката е странно нещо обаче. Гледал ли си се в огледалото, докато плачеш. Аз съм. Не можех да повярвам, че това съм аз. Бях толкова грозна. Спирала ми се разтичаше по очите и лицето ми беше направило тази странна физиономия, която правим, когато плачем. Но бях и красива някак. Бях себе си. Наранена. Объркана. Изгубена. Безсилна. Самотна. Неразбрана. Невинна. Като детенце. Случвало ли ти се е от болка да се задавяш? Сякаш има някаква топка в гърлото ти и вериги, стягащи белите ти дробове. Ама от тези големите топки и дебелите вериги. Хаха. Случвало ли ти се е да не можеш да заспиш от болка? Или пък да заспиш и тя да те събуди? "От къде пък се взе ти?" - си мислиш. Знаеш ли, на мен като ми се случи така си казвам, че като заспя и няма да се събудя вече. Хаха. И да видиш тогава колко бързо заспивам! Друг е въпросът, че винаги се събуждам. Хаха. Много трудно споделям с хора. И не го правя. Не мисля, че съм достатъчно специална, че да занимавам някого с моите проблеми. Всеки си има. Освен това споделя ли на някого, значи съм го допуснала до себе си. А аз не искам това. Достатъчно съм изгнила и изсъхнала от вътре вече. Аз съм от хората, които имат това гадно качество, което ги кара да се депресират повече и повече, когато се случи нещо лошо. Имам предвид, че когато се издъня в нещо, не се чувствам зле само за него, а за всичко, в което съм се издънила някога. Това е много коварно нещо. И смешно. О, колко смешно! Не, не съм иронична. Наистина е смешно. И тъпо. И дразнещо. И болката омръзва. Нормално ли е на 16-годишна възраст животът вече да ти е омръзнал? Защо не се крия междучасията да пуша като съучениците ми? Защо не ходя през вечер по дискотеки и купони? Дори не излизам толкова много. Не знам. Не ми е забавно това. Не ме разбирай погрешно, не съм песимист. Аз съм на мнение, че във всеки ден има еднакво хубави и лоши неща. Просто или не ги виждам, или не са ми достатъчни. Но това не значи, че не знам, че ги има. Знам, че това е някакво временно състояние. Надявам се да не бъркам. Не съм и от хората, които си мислят, че най-много са страдали. Всеки си има трудни моменти. Винаги може по-зле. И по-добре. И все пак, болката е странно нещо. Хем те прави жив, хем те кара да умираш малко по малко. Иди я разбери какво иска! Сякаш напук го прави. Усещаш всичко, но нищо не можеш да направиш. Ставаш сутрин, обличаш си човешката кожа, прибираш разочарованията си вътре в нея, изваждаш си голямата, дебела фалшива усмивка от джоба и я заковаваш на лицето си, и отиваш на училище или работа. Броиш всяка минута и чакаш с нетърпение да се прибереш и да пльоснеш туловището си на дивана пред телевизора или компютъра,правейки така обичайното нищо. Точно като вчера. И онзи ден. И утре. И вдруги ден. Хаха. Ама наистина е смешно, признай си! Когато осъзнаеш, че си безнадежден случай, че си в задънена улица и не знаеш какво да правиш. Ама си свикнал, така че не ти прави голямо впечатление. Защото болката е странно нещо...
© Диляна Георгиева Всички права запазени