Търся съвети тук и там и не намирам нищо. От два месеца насам съм се разболяла... Болна съм от любов. Винаги досега когато чуех този израз... никога не съм вярвала, че може да има такава болест... Или пък израза: "сърцето ми е разбито" и в него не съм вярвала. Всичко беше като детска игра в моите очи, докато в един слънчев летен ден не срещнах теб. Когато те видях за първи път, истината е, че дори не те забелязвах. Ти беше просто един от мнoгoто. Чаровен, винаги усмихнат. Да, стана ми симпатично това мило момче, но нищо повече. Знаех, че ако щракна само с пръсти и ти ще си мой. Беше толкова лесно, затова и не си поставях за цел да те имам. Дори нямах желание да се доближа до теб. Ти стоеше там, аз не те забелязвах и се чувствах чудесно. Тогава все още живеех в моята си приказка. Там всеки, които пожелаех, беше мой. Всичко, което правех, беше да си играя. Влюбвах се и разлюбвах... всеки път в началото си мислех, че е нещо истинско, а после се оказваше, че съм грешала. Никога не съм съжа ...