​​​​С побелели без време коси, обляна в сълзи, приседнала на гроба на детето си, една майка говореше на своя син. Говореше и на Господ.
-Защо? Защо Господи Боже наш? Защо ми го взе при себе си толкова рано? Той беше ангел за всички нас тук на земята, Защо полетя тъй внезапно към небесата? Как така на сила приключи земния му път? Кажи ми, Боже... Дай ми отговор! Дай ми утеха и мир на душата му! Умолявам те...
Господ слушаше. Той както винаги имаше планове. За всичко. За всеки. И реши да й прати един друг земен ангел, който да я направлява по трънливия земен път към истината, да й носи утеха, да й дава надежда, да отвори натежелите й от сълзи очи, за да може тя да познае всеобщата хорска любов.
Но тя още не знаеше.
Мина месец. Два. Три...и още толкова.
И един ден той се появи. Онзи, който Бог беше решил да бъде нейната сила и глас по пътя към истината.
Той беше странен. С пиперлив език. Прям, силен и безстрашен. Но душата му беше мека като памук и в същото време голяма, събрала толкова м ...