Брат Сенаг, почитателят на Августин и Тома Аквинат, бе оставил на Васил кратко съобщение, то гласеше:
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дарява в мига на второто раждане, там иззад светите двери на Магичния Домен. Мъчително и трепетно е очакването на опитомяваната дълги години социална душа, щом напуска сивия свят на ежедневието и навлиза в многоцветната обител на Белите сърца. Тайнствена и тихозвучна, пребогата на нови чувства и стриктна в своя ритуал, церемонията по посвещаването на ново Бяло сърце разтърсва и докрай обновява. И тънее скованият образ впит в месата на доскорошният обикновен човек, лющи се, а в края пропада гръмовно, тъй както се срутват окови от свободолюбив дух.
Васил помнеше всичко – атмосферата, детайлите, магията, що струеше отвсякъде…
Четири свещи високо горе бяха далечен и мътен пламък, една свещ долу, по ...