няма значение колко стълби ще изкача и накъде ще бягам. няма значение с кого ще говоря. няма смисъл от всичката активност на горепосочените действия. то е в мен, независимо от това дали гледам децата в парка или обикалам из мокрите пътища. то е в мен. независимо от това колко билети ще си купя и местата, до където водят и хората, които откривам. то винаги е в мен. и не може да си избегне, независимо скоростта, която развивам и независимо пречките, които си измислям. от това, което е в мен не мога да се скрия.
то пречупва всичката събирана с години моя увереност. пренебрегва вродената ми суета и ме изплюва на улицата без така задължителния за лицето ми грим. затваря за дълго устата и сърцето ми за света, който така много обичам. изморява активното ми тяло и ме прави сънлива. от онази противна сънливост, продукт на будният мозък и заспалото тяло.