Адриан (Андрей Андреев)
274 105
18.10.2017 г., 11:45 ч.

Бягство от социалната мрежа 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
827 0 9
1 мин за четене

          Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли. 
          Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво облекчение, аз се почувствах напълно сам и напълно празен. 
      До неотдавна гледах с презрение тези, които не могат да приемат края на една любов, и които плачат с дни, седмици, дори с години, щом тяхната половинка ги напусне. До неотдавна гледах с презрение всеки, който желае да умре, само защото е изпитал разочарование. До неотдавна мислех, че коренно се различавам от тези нещастни душѝ, но за жалост, жестоката истина ме застигна. 
        Така, както някои се привързват към даден човек, аз се привързах към социалната мрежа. Така, както някои неспирно се ровят в спомените си след претърпяното разочарование, аз неспирно (по навик) се опитвах да вляза в профила си. Така както някои, в своето самосъжаление, си задават въпроса: „Защо?”, аз си задавах въпроса: „Имаше ли смисъл?”. 
          Всичко щеше да бъде безкрайно тъжно ако не бях анализирал случилото си и не бях осъзнал слабостта си. Сега, след като зная, че не изпъквам с особена сила пред останалите, а дори напротив, подобно на тях съм слаб, имам възможността да стана наистина силен, понеже осъзнаването на слабостта, е първата крачка към намирането на силата. Жалкото не е, че аз го разбрах, напускайки социалната мрежа, а това, че безкрайната тълпа от страдалци, отказва да го прочете за свое собствено благо. Безкрайно по-лесно е да седнеш и да плачеш, докато устните ти не спират да шептят въпроса: „Защо?”.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз съм имала такива моменти. Казвам си край, ще поспра за малко, но 10 минути след това като по навик се протягам към телефона, за да си проверя фейса. За мен единственото бягство е на село - там дори обхват на телефона нямам, камо ли интернет :D
  • Благодаря Ви!
    Поздрави!
  • "понеже осъзнаването на слабостта, е първата крачка към намирането на силата" – !

    Адриан, напълно съм съгласна с теб, "че този, който се намира в зависимост, може да се спаси от нея, стига да осъзнае слабостта си и да се реши да извърви дългия път към пречистването."
    Който има очи, ще разбере посланието ти!
    Поздрави!
    Хубава вечер!
  • Изглежда, че Хитлер е прав, и всеки вижда само това, което иска да види. Идеята за този текст възникна спонтанно, а тълкуването, което се опитах да му придам, беше свързано със слабостта (пристрастяването) и битката със слабостта. Идеята, която се надявах, че ще се впие в очите на повече читатели, беше, че този, който се намира в зависимост, може да се спаси от нея, стига да осъзнае слабостта си и да се реши да извърви дългия път към пречистването.
    За жалост носталгията, залегнала в съзнанията на вече порасналите деца, обича да изкривява видяното и да му предава едно наистина различно лице. Може би всичко това е за добро, понеже изобилието на гледни точки винаги е по-добрият вариант от един единствен „правилен” прочит. Ето Ви препратка към още нещо от вашето детство, Алиса.
  • Тогава не можеш да ме вкараш в никаква социална мрежа.
  • Съгласен със с теб, Алиса, но последния път, когато излезнах от социалните мрежи и се пошлях из слънчевия град шефа ме награди с последно предупреждение за уволнение заради напускане на работното си място. Сякаш като съм на мястото си и виса по цял ден във Фейса върша нещо полезно за фирмата-хранителница
  • Граматиката винаги ми е куцала. Затова гледам да я компенсирам с умни мисли
    Че за какво друго може да послужи силата, ако не за една хубава битка? Войната е естественото състояние на мъжа и той не трябва да се страхува от нея. Войната може да бъде с неправдата, като фикция, слабостта, предателството, себе си и още редица противници. Не е ли така?
  • Искате да кажете „някого”*.
    Впрочем, не съм се опитвал да повдигам въпрос за битка. Тук става въпрос за това кой се поддава на страстите и кой има силата да застане над тях.
    Може да се каже, че думите на Владимир Висоцкий ще предадат най-точно това, което се опитвам да кажа:
    „Насилието както ненавиждам/ така и ненавиждам слабостта”.

    Поздрави!
  • "...понеже осъзнаването на слабостта, е първата крачка към намирането на силата"

    Това ме провокира. Силата не е да се надмогнеш над някой или да го победиш. Самата победа е проява на слабост. Силен е онзи, който надмогва себе си и всеки ден се бори със слабостта и несъвършенствата си. Силна е водата, защото тя оформя най-красивите форми, но може да бъде и най-разрушителна.

    Затова те поздравявам за написаното, защото усещам и някакво единение между мислите ни!
Предложения
: ??:??