- Джулс!
Стреснах се , и когато се обърнах видях Майкъл. Боже, това е Майкъл. Не можех да повярвам. Майкъл беше най – добрият ми приятел. Беше заминал за Филипините за 3 месеца през лятото и ето, че се върна.
- Майкъл!
Скочих и се хвърлих в прегръдката му. Така ми липсваше едно приятелско рамо и то не какво да е, а най – истинското. Стояхме така няколко минути и се пуснахме.
-Хей, разхубавила си се. Май липсата ми ти се е отразила добре, шматко! – изхили се Майкъл.
- Не говори глупости, толкова ми липсваше, трябва да го отпразнуваме както само ние си знаем. – изхилих се и аз като малко дете.
Бях толкова щастлива, че Майкъл се върна.
-Как си ти? Толкова много имаме да си говорим. Хайде, разопаковай багажа, знаеш, че си си вкъщи.
С Майкъл бяхме като брат и сестра. Познавахме се от 2 клас.
Когато той се върна като чели животът ми стана по – спокоен и весел. Малко от депресията, в която бях си отиде.
- Джулс, толкова се радвам, че пак сме заедно. Липсва ми как полудявахме с теб преди 3 мес ...