***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал у дома в Райково, той се улавяше да мисли за нея и семейството й. Родното място вече не го влечеше както преди, другаде бяха мислите му. Жалеше Гунчо, който щеше да умре без успокоение за своето чедо. Жалеше Нонка, задето щеше да остане сама. Но освен тези чувства в спомените му се връщаше и каритната на бедния, но уютен дом, топлината в гласа и ръцете на Нонка. Сега тя го срещна като свой, сякаш не беше чужд, а отдавна в тази къща. Това го стопли. Почувства, че най-сетне е намерил мястото си. А когато отвори уста, за да каже защо е дошъл, Нонка го спря:
- Тети ми каза.
Малин се досети за малката лъжа на баща й, но с нищо не го издаде. Откак се реши да се върне в сърцето си сещаше вина към с ...