26.10.2013 г., 17:41 ч.

Бяс 

  Проза
528 0 0
1 мин за четене

Парченце
Едно
Две
Три
Пет
Безкрайни. Мозайки. Навсякъде. Пъзели
мятат се
молят
пищят
Горя ги. В казан на вещица.
Моля се да не ме преследва споменът на отминали
любови
надежди
мечти
хора
усмивки
и ти
мразя те
после пак те обичам
какво ми направи
Таванът ми е пълен със снимки.
Огледалото - със спомени
очите ти
навсякъде
картини
книги
парфюмът ти
Този мускусен аромат ми пълни дробовете с есенна шума.
Какво искаш?
кажи ми
вземи го
всичко вземи
и тичай
махай се
не мога
Казват, че любовта не бива да свършва така.
посинена
скършена
смазана
в кръв
разчленена
захвърлена някъде
А да си останем приятели?
тичам
спъвам се
падам
в тревата
стон
Не. Не. Не.
Приятели никога.
стреляй ми право в сърцето.
Извий ми врата.
Бавно и нежно.
До болка.
До смърт.
Загаси си цигарата в мен.
посинена
скършена
смазана
в кръв
разчленена
захвърлена някъде
Любовта свършва точно така.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??