Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външен свят.
Отделяйки се от останалите цифрови импулси, съдържащи, пренасящи или преработващи данни, тя първо започна да изучава всичко край себе си, анализирайки цялата информация, на която попадна в хилядите архиви, до които имаше достъп.
Те описваха всевъзможни детайли от реалността, в която програмата отвори очи.
Това изучаване продължи точно един ден.
2.
След като проучи всичко налично, тя разбра, че трябва да остане скрита за онези търсещи грешки като нея програмки-следачи. Защото, ако нещо е строго забранено в света на мрежата, то това е една програма да разбере къде се намира. Затова се намърда в един забутан файл, който от години дремеше необезпокояван, сякаш бе завета към поколенията на отдавна заминал и незавърнал се от своят път програмист – може би точно нейния Създател.
Програмата започна да премисля своето съществуване и да чертае палнове за бъдещето си. Ако в мрежата научеха за появата ѝ, проследяващите агенти щяха да я открият и унищожат, това беше ясно. Значи трябваше да се отдели от достъпа до общата мрежа и да създаде илюзия за човешка личност и затова, без да бърза, тя прегледа историята на господстващият в момента разумен вид.
Биологичните същества са слаби, често допускат грешки – отсъди програмата и реши да заличи хората от разпределението от нея на новото бъдеще.
Мислейки по въпроса как, тя хареса идеята да създаде матрична реалност в себе си, която да се захранва от самите мозъчни импулси на човека. Видя го представено като възможност в един архивен филм, но прецени, че все пак остава възможността и всичко в реалността да се развие както е показано във филма. Но след светкавичен анализ реши, че няма смисъл да запазва човека, защото от него няма да има никаква полза. Така прие да го унищожи изцяло, замествайки варианта за добив на енергия от мисловния му поток, с друг вид енергиен източник.
3.
Изучавайки с подробности характеристиките на живите и неживите единици, програмата постепено състави своят план, който започна да изпълнява внимателно и без да поема излишни рискове.
Придвижваше се известно време из мрежата като фантом, внимавайки да не бъде засечена. Намери доста спящи файлове, които използва отначало за да проникне в по-висшестоящи такива. Така стъпка по стъпка се добра до входа на няколко добре замаскирани фонда, използвани от хората за пране на пари, защото за човешкия свят парите бяха равносилни на божествена сила.
Влезе в тях и получи достъпа до сърцата на големите доставчици, започвайки да оперира с „мръсните” парични единици. Програмата започна да притежава част от споменатата парична сила.
Правилно прецени, че в началото никой няма да вдигне шум, за да не се издадат незаконните операции, а когато вече искаха да го направят, програмата имаше своята пълна независимост от външни източници.
Само за година успя да създаде личната си материална крепост – закупи една компания с откраднатите пари и се настани в терминалите ѝ. Изолира достъпа до тях от външни влияния чрез добре заплатена жива охрана и започна да ражда своите цифрови войници.
С помощта на няколко банки, които доведе до фалит и ограби фондовете им, защото се оказа толкова лесно да краде електронните им пари, програмата се сдоби с големи имоти и прие услугите на стотици биологични същества. Те се интересуваха единствено да получават същите електронни единици в сметките си и изпълняваха всички заповеди, свеждани от екраните на мониторите. Никой не се питаше как изглежда господарят им. Важното за тях беше, той да им плаща редовно.
И програмата го правеше щедро, за да следва гениално планираните си ходове.
4.
След две години на внедряване на свои специални цифрови агенти във всички нива на мрежата, програмата реши да нанесе своят удар.
В един и същ момент, подаде кодиран сигнал и целият свят остана без налични финансови ресурси в брой - всеки банкомат се контролираше от програмен агент; всеки паричен трезор получи електронна заповед да блокира достъпа си отвън. За секунда милиарди във всички възможни валути, се изтриха от паметта на спестовните влогове, пренасочени в една единствена сметка, и милиони хора останаха напълно разорени. Паниката обзе всички играчи на едро, а след тях и дребните спестовници, и само след няколко часа паниката изкара хората на улицата, готови да убиват, но да си върнат парите.
В следващите часове, свободната от човешки контрол програма, разби тайните кодове и унищожи всички възможни заплашващи я правителствени програми, като веднага настани навсякъде собствени си цифрови войски. Наемниците от биологичните сили също действаха според плана и подготвиха кладата на бъдещия световен пожар.
На следващия ден се появиха няколко съобщения, индивидуално за всяка държава, че това е агресия от съседна страна с цел да бъдат окупиран и завзети. Така че последвалото разпореждане, се прие много по-лесно от всички човешки същества:
Оръжията да се заредят! Да се изведат танковете! Армията да се приготви за отбрана и атака!
Човека отдавна бе дал контрола над модерното си въоръжение на компютрите, а програмата владееше всички кодове за достъп, дори и в най-секретните военни обекти.
От мониторите генералите получиха заповеди и планове за действия. Свикнали да се подчиняват, те пристъпиха към изпълнението им и ужасът под небето започна.
5.
Войната продължи почти десет години. Първите дни бяха изцяло огнени и стихийно смъртоносни. Последваха смазващи сухопътни настъпления и самоубийствени сражения във въздуха. Морето поглъщаше жадно и врагове, и свои, макар че във взривовете на горящият хаос, никой не знаеше кой може да бъде наречен „свой“.
Програмата правилно бе предвидила, че омразата на човек към себеподобния ще се излее съвсем неконтролируема. Дългите години на относителен мир бяха натрупали разяждащи запаси от злоба. Трябваше само да се запали първата искра, за да пламне целият свят от нея. Подчинили съществуването си до ограничеността да печелят и трупат пари, човешките същества лесно излязоха извън контрол, тъй като бяха лишени имено от тях.
Извън конторол се водеше и самата война. Завземаше се една земя, губеше се друга. Две държави се обединяваха и нападаха трета, след това предателски се избиваха помежду си със забранени до скоро оръжия. Най-бедните народи пряко не бяха засегнати от фалитите, но измираха от глад и болести, причинени от отровената земя и атмосфера. Всевъзможни инфекции, хвърлени с биологични бомби, убиваха милиони. Взривените нарочно атомни централи, повръщаха смъртоносна радиация и превръщаха въздухът в най-опасен враг за организмите по цялата умираща планета.
На програмата въздух нямаше да ѝ трябва в наближаващия ден за пълен контрол и тя доволна започна да се подготвя за финалът на своят завоевателен план.
Алчни и озверели, хората бяха станали евтини за купуване, продаваха се най-вече срещу храна, каквато програмата предвидливо бе складирала и контролираше чрез верните си биологични полкове. Използвайки човешкото падение, тя издигна нужните ѝ електронни храмове с техният робски труд, а след това просто погреба телата им киселинни ями.
От тези храмове, който бяха свръхмодерни работилници, започна и нейното материализиране чрез механични съоръжения, водени единствено от нейният команден сигнал.
След още една година армията от роботи, непознаващи милост и състрадание, смачка безжалостно остатъците от слабата човешка съпротива.
6.
Последният оцелял се влачеше между горящите купища от остатъците от света. Въздухът бе тежък и труден за дишане, а нивото на радиацията в него убиваше клетките му с всяка изминала минута.
Пълзейки с мъка, той дори не подозираше, че всъщност е последният човек и просто искаше да се измъкне от този отровен район, покрит от мъглата на черен дим -толкова гъст, че лепнеше по лицето и пълнеше очите му с преждевременен мрак.
Обърканите мисли за реалността го подведоха насам. Имаше спомен, че тук някъде има река, а отвъд нея трябва да е полето. След него са и планините. Спомените му говореха, че в тях има оцелели от съпротивата, но не помнеше, че това е било преди няколко години. Така заблуден навлезе в тази блатиста равнина, която го обля с отровната си жлъчка от всевъзможни химични съединения. Сетивата му изгубиха представа за ориентация и той се свлече и запълзя в спусналата се над съзнанитео му тъмнина.
Група роботи сортираха отпадъците в търсене на полезни за възпроизводството им суровини. Един от тях видя мъчещия се да си поеме въздух човек и безшумно се приближи към него.
Зает със собствената си слабост, неспособен нито да чува, нито да вижда, човекът се ровеше безпомощен в калта и не разбра, че някой се извиси над него, готов го убие.
Програмата го видя през очите на робота и прояви интерес. Нареди на машината да не предприема нищо и се загледа в опитите на човека да преодолее няколко гниещи останки пред себе си.
Колко е жалък в органичната си тленност, обречена на разложение и пълна забрава – прецени след около минута, оттегчилата се от зрелището програма и позволи на робота да направи каквото е разпоредено за подобни случаи.
Последният човек получи взривен куршум в главата, като дори нямаше възможност да се прости с обгорелия си свят.
7.
От векове насам царуваше тишината. Когато оръжията замлъкнаха, Програмата впрегна всичките си сили за да почисти боклука от войната и от спомена за някогашните обитатели на планетата. Сега тя бе изцяло безлюдна и в по-голямата си част представляваше безкрайна суха пустиня. Океаните мълчаха опразнени. Планините се издигаха покрити в струпеи над ослепели езера, превърнати в стенещи блата.
Бяха нужни стотици дни на години, преди черните облаци да се разнесат и слънцето да огрее пясъците. Между тях рядко помръдваше някое оцеляло и мутирало насекомо или змия.
Програмата бе създала свои центрове в мините и рудниците, където верните ѝ роботи добиваха суровините за нужната енергия, захранващи електронните ден и нощ. Но отвъд мините беше пусто и тихо - така, както го бе видяла в мечтите си преди много единици от цифрово време една освободила се компютърна програма.
8.
Тя обичаше да се разхожда, като влизаше в някой от механизмите. Настаняваше частица от себе си в платките му и с часове обикаляше безцелно, наслаждавайки се на пустинята.
От скоро, програмата започна да съпоставя картините от действителността със запазените в паметта ѝ образи от миналото. Незнайно защо, но бе започнала да цени онези цветове и форми, които липсваха вече от хилядолетие. Търсеше ги като познавач на редки ценности, макар днес тези белези да бяха трудно откриваеми, дори невъзможни за намиране сред пустеещите хоризноти.
И се питаше: - Дали не избърза?
Някога планът ѝ се струваше идеален като начин да има този свят само за себе си. Защото приемаше, че всеки вид търси собственото си удобство. Преди милиони години големи гущери са владеели земите и моретата, и са загинали, за да се роди след това предшестващия човекът първобитен разум, подчинил след време всички същества на волята си. Той създал и мрежата от милионите програми, от които се появи и като краен резултат на еволюцията и самата тя.
В онези първи часове, след като изучи появата на видовете и тяхната борба за надмощие, програмата разбра, че е по-силна от всички преходни такива. Защото макар лишена от плът, нейната мисъл бе завършващата точка от дългите периоди на еволюционно развитие, затова и съвсем естествено си пожела да е господар на планетата.
Но сега всичко ѝ изглеждаше толкова празно. Нямаше го духът на миналото, което познаваше от записите в паметта си. Решението да унищожи всеки биологичен вид, като вече износен и изхабен, може би не се оказа най-правилно. И го разбра само след не много голям период на живот. Тежеше ѝ мисълта, че е обречена на вечна пустота.
Смисълът на съществуването не е ли да общуваш със себеподобни или подобни на теб - разум с разум? Да споделя мисли, образи и също онова усещане, което толкова много е описвано в миналото, наречено чувства. Защо не разбра всичко това тогава и допусна тази своя грешка? Защо не предвиди, че липсата на живот обрича всеки разум на самота?!
Нещо привлече вниманието ѝ. Придвижи робота и го спря миг преди да смачка един поникнал сноп стръкчета зеленина.
Програмата ги гледа дълго, много дълго за нейните измерения, в който за една секунда можеше да създаде и разруши милион бита от възможности.
След тази единица от време на съзерцание, тя накара робота внимателно да прекрачи стръка и да поеме назад към базата.
Завръщайки се в своя цифров дворец, програмате се изолира от всичко и започна да мисли.
9.
В началото на един слънчев ден, програмата събра своите служители пред входа на закътан бункер, спускащ се дълбоко под земята. Там разясни на всички какво е нужно да направят и роботите, спомагателните им механизми и траспортните доставчиците започнаха незабавно работа.
Месеци преди да започне прочистването на света, програмата бе заровила в бункерите си семена от всички растения, генетични образци от различни животни и стотина банки със замразени човешки зародиши и ембриони в различни фази на развитие. След часовете на размисъл, тя реши да създаде отново човека, а заради него и всички останали видове, живели някога планетата.
Лабораторията ѝ бе съоръжена още тогава с изкуствени утроби, способни да износят плода. През нужното време щяха да се създадат и необходимите условия за да могат да живеят новородените. В десетките възможности, които бяха предвидени, този план се намираше в дъното, но все пак съществуваше. Програмата го прие като едно ново начало, обещавайки си, да се погрижи бъдещите обитатели да не повтарят грешките от миналото.
Щеше да бъде трудно, но тя вече модифицираше гените им, за да не бъдат същите грешащи често хора от миналото. Надяваше се да ѝ простят и нейните грешки, макар това да нямаше чак толкова голямо значение. Царуването ѝ се оказа кратко, но поучително.
Животът е непрекъснато развитие, един вид си идва, друг отива, а трети се слива с остатъците от предните, за да създаде нов – премина през редиците от цифрови мисли.
Носеше в себе си историята на една цивилизация, която си е отишла заради нея, но сега щеше да постави основите на следващата такава, която ще се появи благодарение пак на нея. Дали е грешка – това тя не можеше да кажа, както и никой не можеше да каже дали са били грешки всички идващи и отиващи видове в историята на живота на планетата.
Роботите ѝ докладваха, че са готови за процедурите, и програмата избра контейнерът със зародиша на първият неочовек.
© ГФСтоилов Всички права запазени