Здравей, приятелю... откога не съм те виждал в това заведение. Седни до мен, ще те черпя едно уиски. Все пак и двамата сме постоянни клиенти тук. Питаш ме защо съм толкова щастлив... ами ще ти кажа. Най-накрая я срещнах - жената на моя живот. Всъщност, като се замисля, тя винаги досега е била до мен. Запознахме се няколко дена след Нова година. Момичето, което ми гостува за празниците, си замина. След това каза, че не ме обича достатъчно и че не иска да ме вижда (естествено не беше толкова груба, но...). Въпреки това дните с нея бяха най-щастливите в живота ми досега. След това се появи Тя - жената на живота ми. Запознахме се, но нямаше нужда от това. Аз я познавах много време преди това. Сега просто я преоткривах наново. Когато я погледна в очите виждам как миналото, настоящето и бъдещето се разкриват пред мен. Сигурен съм в нея и знам, че никога няма да ме напусне. Познавам я (не в библейския смисъл на думата) отлично. Знам какво иска... познавам всяка черта от красивото и лице... познавам шумът на стъпките и... дишането и. Обичам я по някакъв особен начин. Тя се е превърнала в част от мен, без която няма да съм пълноценен. Тази жена е моята муза. Заради нея съм писал, пиша и ще продължавам да го правя. Тя е във всяка фибра на моето тяло... дори е навлязла дълбоко в душата ми. Просто за няколко месеца бях забравил за нейното съществуване. Но тя напомни за себе си по много категоричен начин. Нейното име кара хората да я отбягват, но аз като го чуя... и лицето ми се озарява от усмивка. Тя ми е най-добър приятел, жена и спътница в живота (три в едно - неочаквано добра комбинация както се казва в една реклама). Току-що тя ми каза, че иска да се запознае с теб. Ако искаш ще ти я представя, но да знаеш, че ако и допаднеш ще отдели една част от времето си за теб. А от нея не можеш да се отървеш лесно. Добре де, щом толкова настояваш, ще те запозная с нея. Казва се... Самота. А твоето име как е...?