Паола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. Часът беше четири през нощта, след по-малко от два часа трябваше да започва да се приготвя за работа, но сънят все не идваше. Десета поредна нощ не можеше да заспи. Беше пробвала абсолютно всичко: вечер обикаляше из Неапол, докато капне от умора, през деня работеше като ненормална, прибираше се у дома като парцал, дори не посягаше към телевизора, за да не би случайно да се разсъни, дори се отказа от над петнадесетгодишния си навик да спи на включено радио. Напоследък даже бе опитала да гълта преди лягане безумната комбинация от пет хапчета сънотворно плюс стотина-двеста грама уиски. Не помагаше. Сънят й явно си беше взел отпуска и я бе изоставил на произвола на съдбата за неопределено време.
Тя запали нова цигара. Пламъчето на запалката за миг наруши абсолютно непрогледния мрак в празния апартамент, след което се предаде и стаята отново потъна в тъмнина. Единствено цифрите на електронния часовник, к ...