Пролет е и някой ме следи. Преследва ме мисълта за убийство. Няма лек. Никакви хапчета не ми дадоха след експеримента. Трябва сам да се справя. С нова самоличност съм, но старата непрекъснато се връща. Разкъсва плътта ми и оцапана в кръв, се въргаля из вътрешностите ми.
Преди малко правих секс. С жена си. Поне в началото приличаше на нея. Сега лежа до непозната. Тя няма вина, че съм духовно невменяем. Обожава ме. На някои мъже това никога не им се случва. Лицето ù е обърнато към мен. Спи. Буден съм. Привеждам се и го целувам. Харесвам я, но се насилвам да го сторя. Искам нещо в мен да се пречупи и да ù се отдам. За мое добро.
Сексът не помогна. След него се чувствам още по-депресиран. Затова, че ми харесва, но искам да го правя с друга. Една, която никога повече няма да имам.
Крилото на прозореца е отворено. Въздухът, който влиза през него в стаята, създава приятно усещане. Поглеждам към тъмнината навън. Намирам се в най-красивото кътче на планетата. За мен. Предпочитам да съм в ада. С ...