Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излишни думи, без обяснения. Просто да бъдем влюбени завинаги, щастливи... завинаги.
Прегърна ме, а аз се притиснах силно в него. Затворих очи и се опияних от аромата на кожата му.
И изведнъж всичко изчезна. Силна светлина ме заслепи. Един слънчев лъч се беше промъкнал в стаята и галеше лицето ми. Бях в леглото си... сама. Сладостта на целувките му още пареше устните ми.
За пореден път сънувах с отворени очи...