Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото факта, че беше заедно с момичето, което толкова много харесваше – Лили. Тя беше единственото момиче, което някога е харесвал толкова много и без която не можеше и ден. Обичаше да я гледа, да я слуша как се смее и да докосва сякаш без да иска ръката й. Обичаше да е близо до нея и да чува гласа й. Беше луд по нея, но тя явно никога нямаше да погледне на него като на нещо повече от приятел.

 Алек се спусна по улицата зад училището, в което учеше и скоро се прибра у тях. В тях беше тъмно. Чак сега се сети, че тяхните все още не се бяха прибрали. Но той обичаше да бъде сам в тях и да слуша музика – нещото, без което също не можеше. Веднага щом влезе в стаята си момчето пусна любимите си песни и легна на леглото си. Сърцето му туптеше, беше изпотен, но това нямаше никакво значение понеже усещаше дълбоко в себе си онова разкъсващо чувство, чувство, за което всеки говори и което всеки е изпитвал поне веднъж в живота си. До сега не беше говорил с никой за това, което чувства, за това, което би искал да направи и това му тежеше. Тежеше му и мисълта, че неговата любима Лили никога не би отвърнала на чувствата му и че по никакъв начин не биха имали нищо друго освен едно не толкова сигурно приятелство.

Тъкмо се беше унесъл в собствените си спомени за концерта, за нея, за тях двамата, когато от съседната стая звънеца го стресна. Алек стана и отиде да отвори. За най-голямо негово учудване на прага на собствения му апартамент стоеще тя, Лили. Момчето се изненада, но в същото време толкова се зарадва, а сърцето му беше на път да се пръсне.

- Лили?! – учудено възкликна той. – Как... какво правиш тук?

- Здрасти, Ал. Не знаех къде да отида, случи се нещо много сташно.

- Какво има? Влез вътре. Спокойно!

Момичето прекрачи прага и треперейки влезе в хола. Двамата седнаха на голямото кожено канапе до стената.

- Тъкмо се прибрах – започна по-спокойно тя, –  но у нас нямаше никой и нямаше как да вляза понеже нямам никакви ключове, и реших да отскоча до Ели за около час, докато нашите се приберат. Но навън е толкова късно и тъмно и толкова се уплаших, а и някакви хора мисля, че ме следяха, та реших, че мога дойда при теб, защото си по-близо.

- Разбира се! Няма никакви проблеми – рече Алек.

- Аз... аз даже не знаех дали живееш точно тук. Беше толкова… – по очите на Лили започнаха да блестят малки сълзички. Момчето я прегърна и се опита да я успокои. Беше толкова притеснен от това, че тя е с него и то у тях и бяха сами. Тя също го прегърна и започна да плаче.

- Недей да плачеш, моля те! – каза и тихо Алек, изтривайки съвсем леко сълзите и. Гласът му звучеше толкова несигурно и сякаш всеки момент той също щеше да се разплаче.  А тя беше толкова невинна и прелестна. Кестенявата и коса се спускаше отстрани по зачервеното и лице, а очите и се стрелкаха навсякъде из стаята. Тя го беше прегърнала силно и беше положила главата си на рамото му. Алек я галеше бавно и държеше ръката и. За момент погледите им се срещнаха и светът като че ли беше спрял. И двамата бяха толкова несигурни и изплашени. Какво щеше да се случи? Лицата им бяха толкова близо едно до друго. Алек се доближи повече и съвсем леко я целуна. За секунда той направи това, за което всяка вечер мислeше, за което всеки ден мечтаеше.

Никой не помръдна. Все още стояха и се споглеждаха. Тогава Лили стана от канапето.

- Мисля, че е време да тръгвам – едва каза тя.

- Да, разбира се. Както искаш – отвърна момчето толкова засрамено от случката.

- Мерси много, че ми помогна.

- За нищо, не се притеснявай, Лили.

Той я изпрати до вратата.

- Е, до скоро! – рече момичето и излезе. Алек затвори след нея и веднага изстена. Какво си мислише тогава? Защо го беше направил! Защо я беше целунал! А сега как щеше да я види отново? Какво щеше да стане!

Облегнал се на малкото шкафче в коридора момчето дишаше тежко. В същия момент входната врата се отвори рязко. Лили го прегърна силно. Алек се обърна още по-стреснат и също я прегърна. Тогава тя го целуна. Впи устните си в неговите и за няколко секунди и двамата се пренесоха в един различен свят, където бяха само те. Тя прокарваше нежно пръстите на ръцете си в косата му. Беше толкова нежна и сладка целувка, целувка, за която само мечтаеше.

 Беше невероятно изживяване. Тя най-накрая бе отвърнала на жадните му погледи, на всичките сълзи, които бе пролял за нея. За него тя бе най-красивото и приказно момиче, което бе срещал.

Всичко беше толкова прекрасно, за да бъде истина. Е, наистина не беше. След секунди звънецът отновто отекна из апартамента и Алек подскочи върху леглото си – родителите му се бяха върнали. Това бе просто още един от тези сънища, с които всяка вечер момчето  се срещаше с надеждате поне един път той наистина да я целуне.