ЦЕЛУВКАТА
Времето беше спряло.
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. Младата пролетна трева колебливо се поклащаше в танц със вечерния бриз...
Те стояха под дъжда...
Устните им се сливаха в едно, а телата им, допрени едно до друго, изгаряха в огнената жар на страстта...
Въздухът, наситен с аромата на разцъфналите дървета, изпълваше пространството около тях. Един слънчев лъч се опита да проникне през букета от дъждовни облаци, за да си вземе сбогом със отминаващия пролетен ден. Ласката му не достигна до Земята, но хората, които бързаха към домовете си в изкъпаната привечер, се усмихнаха и по лицата им бавно припълзя радостта и добротата...
Времето беше спряло....
А те стояха под дъжда и се целуваха...
© Дима Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много е готин!!!получаваш 6...супер е
-
Много е красиво!БРАВО
-
Благодаря ви за милите думи!!Аз също не бях сигурна за жанра,но вече знам ,че е за разкази!!Благодаря Ви!!
-
Това, което си написала е хубаво, но и аз мисля, че не е есе, а разказ!
-
Много е хубаво!!! Поздрави, Дима!!!
Но мисля, че е за разкази.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И в стиховете ти е така
Спрях тук, защото особено много ми хареса.
По/про/из/четох те