LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova)
32 27
19.06.2024 г., 5:38 ч.

Целувките на Бог 

  Проза » Други
182 2 3

Пътувам с влака на вечността по Млечният път и гледам как се раждат и умират звезди..целувките на Бог са навсякъде и нямат край....Той е в тишината и звукът, има го в празнотата и в изобилието. Той е дъжд от безгранична благост и прошка.  Той вдъхва живот на красотата и я венчае за любовта.  Бог освобождава душата от страхът и болката, той лекува и привързва счупените крила, защото вярва в Нас. Подава ни ръка, когато паднем и ни издига от пепелта, за да не станем на прах. Имената ни да се помнят и ние да се опомним, да си спомним...кои сме и колко близо сме били до сърцето му. Аз помня Бог, защото той никога не забрави за мен...не ме остави, а ме въздигна...

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??