Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очите, ефирните ни тела са в енергийна дифузия. Линеарните ни енергийни потоци са многомерна Вселена. Сърцата трептят с лекотата на резонанса в пулса на Вселената... с Енергията на Любовта... Как познах ли?!... Топло е, няма гравитация, бялата мъгла ни обръща, а вътре е синьо с виолетови отблясъци... Времето не спира, а се трансформира в истинската си енергийно-информационна същност няма днес, вчера, утре в "окото на бурята сме"... Господи, колко обичам да те чакам за да изпълвам твоята същност и да си тръгваш пълна и цяла, съвършено - бяла, свободна и чиста, високо-трептяща вибрация. Нищо лично, просто те обичам ... само!