Алиса седеше на ръба на пианото, ръцете скриваха лицето й, това не беше тя... Не, това не беше тя, това беше Другата Алиса... Защото тази Алиса, която всички знаят, е винаги усмихната, ентусиазирана, жизнена, готова да поведе армията на хлебарките подир себе си... Но тази Алиса?! Каква е тази измамница... Някоя, която се представя за Нея... Толкова е унила, крехка, сякаш счупена... Не, това не е Алиса, която всички познават, Алиса, която всички ОЧАКВАТ да бъде такава, каквато на тях им се иска. Тя няма право да бъде нищо друго освен това, което те искат от нея, те няма да й го позволят. Няма да й позволят дори да помечтае да бъде Другата Алиса.
- Здравей – промърморвам, докато затварям входната врата. Влизам в хола и я виждам на пианото – ръцете скриват лицето й, това не е тя... Някоя Друга Алиса е... – Не ми изглеждаш добре, какво е станало?
- Какво може да стане?
Усещам как сълзите й се изкачват по вътрешната част на лицето, усещам как се трупат... Нещо не е наред... Не, всъщност нищ ...