Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. Все мислеше за това...
"Отказвам се!" - изкрещя тя силно.
Изправи се и бутна стола.
"Отказвам се!" - заповтаря тя като от плача гласът й започна бавно да стихва. Свлече се на земята и заплака като малко дете... Плачеше, защото беше затворила врата за всички усмивки и радости, съществуващи на Света. Сега всичко беше различно и тя знаеше това. Този път нямаше изход.
Толкова много удари, толкова много решения, толкова пъти с ново начало, толкова пъти в беда... толкова изходи, а сега... сега нямаше такъв.
Беше потънала в собствения си мрак.
Беше намирала изход в толкова много случаи...
Когато още 16 годишна, беше принудена да остави детето си в онзи пансион, за да може да подължи образованието с ...