Един бял лист хартия... Или просто едно начало.

Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.

Седнах днес съвсем спокойно в леглото си, и вярно че не пиша на листи ами съм във виртуалният свят - един прост текстов документ, и се реших да драсна няколко реда. Все пак обещах... не знам на кой конкретно, но най-вече на себе си. Не съм писал от доста време, затова имам нуждата да се пречистя по моят си начин - писането.
Сега като разписвам мислите си, се чудя какво заглавие да сложа на този текст... Но това мисля по-късно да го мъдря... Все пак сега като пиша, аз не си слагам дадена тема или цел, върху която да мисля... аз просто обичам да пиша. Каквото ми дойде като заглавие накрая него ще сложа. И не ми се сърдете, може да е добро, може би не, може да е сполучливо или пък да е пълна трагедия... Мен лично не заглавието ме привлича, по-скоро текста вътре, съдържанието... Именно това прави една книга сполучлива... Може да има красиво заглавие и страхотна корица, но да е пълна "боза" (както му казваме ние тука ). 

И да се върна на мисълта си, която отново трябва да търся къде избяга... А ето я...

Та, най-напред се зачудих какво толкова ме е привличало в писането. Отговора лично за мен е много труден, защото не знам както толкова ми е харесало в това да пиша. Просто се случи... Един ден реших да си направя една кратичка биография... и от там тръгна всичко... После имаше няколко стихчета, няколко разказчета, дори бях започнал една историйка, която за жалост изоставих... 
Нещо странно е това чувство, когато пишеш. Все едно влизаш наистина в думите, изреченията, ситуациите... Нещо свещено е.
Да си писател не е професия, то е изкуство. 
Знам, че стои странно този текст, все пак не съм се старал да си го подредя... Или просто главата ми не е подредена. Обичам да нахвърлям мислите си просто ей така. После по-лесно се подреждат. Който успее да ме разбере е истински щастливец, защото се е докоснал до нещо наистина добро, но повредено. 
Лист хартия, или просто един празен текстов файл... Едно начало. А в какво се превръща това? Един живот, един начин на мислене...

Обичам да чета книги, те ме правят по-взискателен към писането ми. От книгите се уча. И започва да ми личи доста, как се изразявам, как мисля, как описвам различните ситуации и чувства... Хора четете книги, ако искате да пишете красиви творби. Това е истината.
В началото просто се опитвах да следя собствената си мисъл, за да се получи нещо, което прилича погледа или както се казва да ти гали окото. Но никой не е бил сполучлив с първите си творби. А за да си направиш името на добър писател трябва много да пишеш и много да четеш. Никога няма да претендирам, че съм написал нещо страхотно... Винаги ще казвам, че било добро, но може и повече. Критиците са тези, които оценяват творбите. Аз ще съм доволен само тогава, когато мисля, че съм се справил добре с текста. И не е въпроса до правописните грешки, ами до последователността на историйката. Този текст или да го наречем тази творба на моето въображение не се брои към казаното по-горе. Това е просто една чернова с нахвърляни мисли.

Ето ми го и заглавието. Казах ви, че ще се появи рано или късно... "Чернова" Харесва ми... Наистина ми харесва. 

Благодаря ви за вниманието! И моля ви четете повече книги, само така ще се научите да пишете. 

Благодаря!