Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, че Белица е много красива и всеки от двамата искал да бъде първи приятел с нея. Един ден двамата, докато си играели, всеки се опитвал да застане по-близо до Белица и постоянно избутвал другия по-назад. Блъскали се, бутали се Сивушко и Чернушко, и започнали да се карат. - Аз ще бъда по-близо до Белица! - викал Чернушко. - Не, аз ще застана най-близо до нея! - отвръщал му Сивушко. Двете облачета така се скарали, така се разблъскали, че от небето над земята се разнесъл тътен и така се появили първите гръмотевици на земята. Двете облачета били толкова вбесени, че от очите им изскачали искри, и така се появили първите светкавици. Улисани в своята свада, Чернушко и Сивушко не забелязали, колко много се натъжила Белица, от това, че те се скарали, тя тихо заплакала и ситен дъжд завалял над земята. Толкова мъчно й станало, че тя най-накрая избягала и оставила Сивушко и Чернушко сами. А те дори не забелязали. Кавгата им не спирала, а над земята се вихрела невиждана буря. Отдалеч слънчицето Райчо чуло оглушителния тътен и решило да види какво става. Хванало се за главата като видяло двете облачета. - Ама какво правите вие?! - скарал им се Райчо. - Защо сте предизвикали тази ужасна буря и сте изплашили всички животни в гората? - Караме се кой да застане по-близо до Белица! - отговорили в един глас Чернушко и Сивушко. - Ама че глупачета сте вие! - пак се скарал Райчо. - Ами не виждате ли, че с вашата патардия, освен животните, сте изплашили и Белица и тя отдавна е избягала от вас? Огледали се двете облачета, видели, че Белица я няма и започнали да плачат. - Не плачете, не плачете. - успокоил ги Райчо. - Вижте сега, когато се срещнат облаците и слънцето, като се смесят вашите дъждовни капчици с моите лъчи, над земята грейва чудна дъга. Сигурен съм, че щом Белица я види, ще се върне да я разгледа. Ще пусна моите лъчи, за да направим дъгата, ако ми обещаете никога повече да не се карате така. Обещали Сивушко и Чернушко, капчиците им се смесили с лъчите на Райчо и над гората се извисила седемцветна дъга, за радост на всички животни. Не след дълго Белица видяла отдалеч дъгата и отишла да я разгледа. Сивото и черното облаче й се извинили, и й обещали тримата винаги да бъдат неразделни приятели и да не се карат.
А когато чуете гръмотевици и видите светкавици, знайте - Чернушко и Сивушко сигурно са забравили за обещанието си. Но задължително се огледайте след това, защото накрая сигурно отново ще се появи Райчо, за да пусне цветната дъга, която да извика Белица да се върне обратно при своите приятели.
17.04.2014г.
гр. Сопот
колажи:Събина Брайчева, чрез интернет и Microsoft Office Powerpoint 2007
© Събина Брайчева Всички права запазени