Червен дъжд над Малката планина
>>>>>>>>> Кога ще духнеш, ветре западен,
>>>>>>>>>
>>>>>>>>> та да запръска ситен дъжд?
- Дъжд. . .
- Хайде, миличка, време е да влезеш вътре.
Сиси погледна сестрата някак вяло, присви устни съжалително, сетне бавно и неохотно се изправи. Сестрата я подхвана за ръката, но само докато се изправя. Постояха така миг-два - Сиси не откъсваше очи от хоризонта.
- Хайде, мила, да вървим. Вече ни чакат.
Двете тръгнаха по алеята - тътрейки се, безволево - към санаториума долу в подножието. Все още не го виждаха - ще трябва да изкачат леката височинка и чак тогава на спускането ще съзрат покрива му. Сиси обичаше тази гледка, като от птичи поглед. Като дете, тя летеше във всяка своя фантазия. В началото беше летящо момиченце, но после се превърна в птичка. Птичката със сините очи. Мимолетна усмивка мина по лицето й. От пристигането си в санаториума преди два месеца, голямата височина бе любимото й място. Не и отне много време да го открие, то просто изпъкна - стръмн ...