Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:
- Бай Павле, ще те помоля да се отбиеш у нас! Днес е празник. Ще седнем, ще си поговорим и ще си пийнем по ракийка преди обеда.
- Благодарим ти, Мито, за поканата, ама я имам работа днеска, дако е Недия!
- Каква работа?! На божи празник е грехота да се работи!
- Щъ ида на Мустафовата чешма да си налея бардето с пресна и студена вода.
- Та ти на това работа ли му викаш? Ей къде е чешмата. Докато ти идеш и си налееш прясна вода, аз ще сложа софрата. Ще те чакам!
След тези думи на Мито двамата се разделиха и всеки влезе в своята порта. След малко Павел излезе със стомна в ръка и тръгна по уличката към Мустафовата чешма, която не беше далече. Мито се преоблече и започна да приготовлява софрата. Не след дълго ...