Честит 25 май!
Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава.
Един ден, в който - ако ги няма абитуриентските поводи за напиване и отрупаната маса – щеше да има време за по-важни неща.
Защото този празник на даскалята и разните културни деятели отнема възможността на политиците да провеждат редовната си предизборна пропаганда, започнала едва преди тридесет години. И отклонява от мисълта за изборите в неделя.
Не, че те не успяват – поводът е благодатен, кой го изпуска? Та затова тук и там се организират партита, на които се канят даскали.
И се сипят политически честитки, осеяни със стафидките на обещанията.
Говорят кандидатите за народно доверие в далечен Брюксел колко обичат просветата, разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опиват от картините на Владигеров, какви порои от компютри и материални подобрения ще последват избирането им в парламента.
Пък за културата – дума да няма – туристически пътеки ще прокарат, лотарии ще проведат, заплатите ще вдигнат.
И защо трябва да се правят подобни виражи? И се губи ценно, предизборно платено време? Защо са им на разните фукари, неразбиращи от бизнес и политика, ордени и грамоти?
То за политиците и профсъюзните лидери едва се намират поводи за награждаване, та за тия се харчи стоката? Че и по банкети ги канят, та стават смешни как с ръце, държали само тебешир и маркер, се мъчат едновременно да крепят чашки и чинийки.
То чалъм си иска, не е като да решаваш простото тройно правило или да правиш цигу-мигу на сцената?
А и какво още искат учителите? Дадоха им по малко пари, а те се възмущават, че цялата държава обсъждала дарението.
Да не са футболисти, та никой да не знае какви премии вземат ? Или – леле, че наглост! – искат като министри и чиновници тихо и потайно да получават парите си?
Изобщо, време е да се поукротят страстите около тоя ден 24 май. Какво като никой не помнел първия си водопроводчик, таксиджия, катаджия или избран политик – пък цял живот помнел първия учител?
Ще го помни, я! Нали и онзи цял живот си ходи в познатото на детето костюмче, както се казва във вица.
А каква полза има от учението? Още в Еклестиаста е казано: „Който трупа знание – трупа печал!”. С тъжен и замислен народ ли ще ходим из Европата?
Та, ако вземат всички да четат – ще вземат и да питат. И да намират отговора. Пък от него излизат още въпроси. Отнемащи времето, оползотворявано по кафенета и кръчми, игрални зали и стадиони.
Не – добре, че свърши този вреден ден още в петъка.
И пак сме си в реалността. С олющените училища и театри, с бедните учители, артисти, музиканти, художници
И с богатите политици, бандити, чиновници, митничари, мошеници, полицаи.
Впрочем, таварищ Ленин отдавна бил казал, че държава, в която учителите получават по-малко от полицаите, е полицейска държава.
Ех, да беше паднал тогава на бат Бойко… Важното е, че денят на лицемерието свършва и всичко ще си е пак по местата.
А и защо ни трябва да разместваме битието и съзнанието си. Нали?
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красимира!
-
Генек, благодаря! И ме усмихна и ме натъжи... Може би и ме размисли
Прииска ми се да цитирам една кратка приказка. "Настрадин Ходжа взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката.
– Отче, рибата се мирише от главата – отбелязал продавачът.
– Откъм главата тя вече се е вмирисала, но ми е интересно стигнала ли е миризмата до опашката. Именно това проверявам – отговорил Настрадин."
Поздравявам те за темата и хубавия разказ! Опасявам се, че длъжността министър на културата, ще ти отнеме възможността да пишеш и да ни радваш -
Благодаря, Костадине, Ангелче, Елке!
МинистЕрката е Нина Чилова.
Цитирам нейни изказвания - взети от уикито:
Любимият ми е Златю Бояджиев. — в отговор на журналистически въпрос, дали любимия й български композитор не е Панчо Владигеров.
Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е „И най-мъдрият си е малко прост“. — вероятно министър Чилова има предвид пиесата на Александър Островски „И най-мъдрият си е малко прост“, която е поставяна и на българска сцена. — пред в. „Труд“, за последната книга, която е прочела.
Може да не разбирам много от култура,но на драго сърце приемам длъжността министър на културата.
Дечко Узунов е сред любимите ми композитори.
За подобни няма защо да се измисля. Дори са страховита конкуренция на сатириците... -
Прост народ лесно се управлява! Да не продължаваме с това прилагателно...И пак избори, все не ги избираме и все се избират! Честито!
-
Тя таз министЕрка сигурно е чела и кнга написана от великия вожд Винету.Тъжно.Поздрав Георги.
-
Ужас!
-
Благодаря, Силвия, Мариана, Надя!
Това за музиката на Златю Бояджиев не е мое - заяви го публично една министЕрка на кОлтурата... -
"...разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опиват от картините на Владигеров"... Плачевно е, но ме разсмя. Прост народ се управлява по-лесно. Бог да прости другарката Мария Мицева, първата ми учителка!
-
Много вярно, Георги. Човек помни първия си учител (и не само първия). Най-благородната професия, но преди всичко - призвание. И най-тъжното е, че заплатите им са смешни, а извършват геройства. В чужбина не е така и там има недостиг на тези кадри. За политици не ми се говори... Изборите са с предизвестен край и всеки се досеща кой ще спечели. Тогава има ли смисъл?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
