Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава.
Един ден, в който - ако ги няма абитуриентските поводи за напиване и отрупаната маса – щеше да има време за по-важни неща.
Защото този празник на даскалята и разните културни деятели отнема възможността на политиците да провеждат редовната си предизборна пропаганда, започнала едва преди тридесет години. И отклонява от мисълта за изборите в неделя.
Не, че те не успяват – поводът е благодатен, кой го изпуска? Та затова тук и там се организират партита, на които се канят даскали.
И се сипят политически честитки, осеяни със стафидките на обещанията.
Говорят кандидатите за народно доверие в далечен Брюксел колко обичат просветата, разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опив ...