6.07.2007 г., 8:49 ч.
Честит нов фритюрник!
1 мин за четене
Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Еее,страхотно!!!Поздрави!!!
-
Голяма чистка е паднала!
Заслужавало си е!
Поздрав! -
Галина, и на теб - мерси! Между другото, никът ти много ми се нрави!
-
Светла, пропиването ти ще е временно...убедена съм!
Благодаря за вселия прочит и коментар!!! -
Това трябва да се полее!!! Честито на печелившите!!! Аз се заразих от Фън Шуй и сега у нас може да се завъртиш спокойно без да се обзаведеш със синини по нежните бедърца. Свети и в къщи и в душата и всеки ден пия по тоя повод. Изхвърлям всичко ненужно, чистя и пея и пия. Дали няма да се пропия?! Много ми хареса, носи настроение твоето почистване!!!
-
!!!
Много хубав разказ!
Поздрав! -
Ина, Ласка и Романтична, благодаря ви! Този разказ е помогнал на много хора.... да се сдобият и те с нови души!
Здраве и любов от мен! -
Хубаво почистване!
Хареса ми оптимизма в рачказа ти.
Поздрав! -
Идейно е това прочистване на душата...!
Поздравления за разказа, Жени! -
Ани и Виктор, благодарна съм ви, че прочетохте! Мисля, че този ми разказ може да ви бъде от полза (някога)
-
Знаеш ли Женя, вече по друг начин започвам да гледам на почистването у дома.
И май вече ще спра да стоя насредата на стаята с "Мистър Пропър" в ръка и да свиркам, явно че никога не идва ...
Поздрав и усмивка. -
"Горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото" - хареса ми. Почистването като начин за отреагиране. Познавам този психичен феномен. Отличен разказ.....
-
Благодаря ти, Мери! Не само я пазя, ами ако трябва, навреме я почиствам!!!
Здраве и любов от мен! -
Хареса ми много! Чете си леко, защото блика оптимизъм. Да ти е честита пречистената душа! Пази я от горчилката и озлоблението! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
