Честит празник, деца
Боби е на четири годинки. Майка й я довежда в работата. И понеже само аз й давам да ми пипа по бюрото, тя непрекъснато ходи по мен и повтаря:
- Светланалажова, Светланалажова, а как ти е второто име?
Майка й й казва, че съм украинка. Боби се замисля и ми казва:
- Щом е така, попей ми малко на френски.
През обедната почивка я водя на обяд. Качваме се на четвъртия етаж, където е кафенето и кабинета на директорката. Боби е много шумна. Аз я моля да говори по-тихо, за да не пречим на директорката.
- Защо по-тихо, тя спи ли?
Как да знам като нали все влизаме при нея само, когато ни повика. Нищо чудно да спи.
Симонка е на четири и половина годинки. Питам я какво иска за вечеря.
- Яйца с очи.
Започвам да се смея.
- Добре де, обърках се, яйца без очи, какво толкова смешно?
Връща се от зоопарка и сяда да обядва.
- Аз не обичам сърни.
- Защо, те са толкова красиви и сладки?
- Защото не обичам ориз.
- Искаш да кажеш, че не обичаш сарми.
- Точно така, не ме ли разбра, каква си само?
Със Симона гледаме анимационния филм «Цирк». Питам я дали са я водили на цирк, а тя ми отговаря:
- През целия си живот не съм била нито веднъж на цирк, представяш ли си?
- Какво говориш? Още утре ще те заведа, обещавам ти.
- Благодаря ти!
Колко е хубаво да си дете. Безгрижното детство... колко отдавна беше... Мама дали ми е купила подарък? Ще й звънна още сега.
Честит празник на всички деца! Да сте ни живи и здрави!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ах, колко си била права! Уникална си! Значи от малка си такава?!
-
Като бях във втори клас, дадоха ни за домашна да напишем изречение по определени думички. Една от думите беше "безгрижен". По онова време Тодор Живков бе бащата на нацията и аз написах изречението:"Тодор Живков е безгрижен." То не бяха ходения при Директорката, не бяха мъмрения... До Белене не стигнах, слава Богу.
-
Криси, не смогвам да ти благодаря скъпа! Мариола, а щом се засмеем на детските шедьоври, те започват да дават повече от себе си. И понакога изтърсят някой такъв бисер. Ради, шедьовър си ти!
-
Ха мерси!
А лафчетата са шедьоври!
Поздрави! -
Колко хубаво ни спомняш, че и ние сме били мънички и безгрижнички...
Спомням си като малка, пътувам с нашите и гледам през прозорците
на "Москвича" и какво ли не коментирам, в един момент виждам голямо
магаре и възкликвам - ееее все големи магарета, а малки магаренца
не съм виждала...И нашите се заливаха от смях...
Поздрави мила Светли!!! -
С голямо закъснение - честит празник на най-голямото дете!!! Страхотна си, Светле, как ми вдигна настроението!...Благодаря!!!
-
Лажова Светлана Здравковна са трите ми имена, Вилдан, приятно ми е!!!И как ги измислят само!!! Мерси, Ани! Люси, хайде ти да я нацелуваш като се видим. Ето ти повод за среща!!! Петя, наистина нека! Като заведох малката на цирк, аз се радвах даже повече и от нея. Така че...аз послушах пожеланието ти. Маги, не трябва да го забравяме. Винаги преди да се скарам на синовете си, си припомням аз каква съм била и...много, много не викам. Мерси, Аврора!!! Пенко, точно така! Нинче, благодаря ти!!! Пожелавам на всички да ви се връща, прекрасно е! Пенко, да са ти живи и здрави!!! Млади са, ами!
-
Боби да е бил на седем, а Мишо на четири.
Седнали сме да вечеряме. Обаче Мишката плаче. Плаче неудържимо. Плаче с цялата си душа. А защо плаче и той не знае. Обаче не може да спре. Всички се вкупчваме около него.
- Абе, Мишо, какво ти е бе, човек?
- Ъъъъъъъъъ! - продължава Мишката
- Боли ли те нещо, бе?
- Ъъъъъъъъъ! - сипят се сълзи от очите му...
Тогава се намесва батко му Боби.
- Мишо, недей да ревеш, защото ако плачеш и ядеш едновременно, може някоя троха да ти влезе в кривото ти гърло и да умреш...
Тогава Мишо поглежда Боби през сълзи и казва:
- Ама аз съм още млаааааад... Ъъъъъъъ! -
Страхотна си!
Нека и пра-
пра-внуци
ти се радват!
Безценно богатсво си!!!
-
Има ли деца, има и смехории!
-
хубаво е...че и ти по безспорен начин ни напомняш...че някога сме били и ние деца...светло ми стана...с обич, Светлина.
-
Харесва ми! Нека весеки от нас запази детето в себе си...!
-
Ех, Лажова! Нали познавам семейството ти, как така Симонка не е била на цирк?! То с вас си е по-весело и от цирк Да нацелуваш малката кукла. Представям си те и с прическа, хехехехехехе Обичам те!
Аз вчера си изкарах чудесен празник, надявам се всички останали деца са били као мен! -
Чакай да ти напиша и аз един бисер на сина си, за тетрадката де.
- Прибери си играчките!
- Не мога, боли ме стомаха.
- А, този номер със стомаха го знам.
- Уф, обърках се, боли ме кръвното.
- И къде те боли това кръвно? - питам аз, при което той ми показва ръката и местото на което се мери. А отиди му се карай сега.
Или пък му се карам, а той седи и ме гледа и в един момент ми запява песента на Слави " Седем, осем и ще си паднала, седем, осем и ще си легнала", естествено се смея...
Страхотни са, толкова неподправени и логични... -
Наистина как ти е второто име?
-
Когато ходя при мама и седнем на по питие, си пеем тази песен.
Довольна я своей судьбою,
Того что прожъто не жаль.
Но как мне хочется порою
Уйти в заоблачную даль.
Поговори со мною мама,
О чем нибудь поговори
До звездной полночи до самой
Мне сново детство подари.
Доволна съм от съдбата си, за нищо преживяно не съжалявам. Но как ми се иска понякога да отида далече, далече, зад облаците чак. Поговори с мене, мамо. За каквото и да е ми говори до полунощ, докато небето се обсипе със звезди ти, отново детството ми подари.
Когато съм при нея се чувствам дете. Имала съм щастливо детство и искам всички деца да са щастливи. Обожавам децата, те са най-прекрасното нещо на този свят!
Благодаря ти, Доли!!! Аз записвам всички бисерчета на моите деца и на децата на приятелите ми. Имам ги в изобилие, почти за цяла книга съм събрала материал. -
Светле, колко хубав начин си избрала да честитиш празника... Поздрви!
-
Благодаря ти, Петинка!! Честит и на теб и на Стефан! Сега играя и после ще ти предавам опита си.
-
Честито и на теб, дечко!!!
Заедно със Симонка да не спирате игрите, да запазиш тренинга, че те чакат още внучета!
Обичкам си те!!! -
Обичам ви, бе деца!!! Таня, дано наистина! Толкова е хубаво, че има празници! Ако няма, да си ги създаваме сами, както правят децата. Аз сега си имам едно вълшебство у дома.
-Бабо, искаш ли да ти казвам "майко"? Или "Барби"?
-Избирам си Барби.
-Добре, тогава, трябва да ти направя прическа.
И се започва... една веселба, едни прически, гримове, тоалети...Как да ти е скучно, как?! То не ми остава време да порастна. -
Благодаря,Светле!
Дано днес, всеки е зачел детето до себе си и в себе си! -
Ще ти кажа, всичко ще ти кажа, Ангар, ти само ме заведи! Докато гледахме акробатите на Симонка малко й доскуча и ми каза, че иска да си тръгваме. А на мен ми беше толкова интересно, че я помолих да останем още поне малко. Послуша ме и през антракта я възнаградих за търпението. Повози се на пони. Истински празник е циркът дори за порастналите деца. Иванова, уцели точно в десятката!!! За децата в нас!!! Да пием по този случай, празник ни е!!!
-
Честит Празник, мило момиченце! Много си сладка! Но как ти е второто име? Ако ми кажеш, ще те заведа на цирк!))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
