Аз валя тихо, като майски дъжд - бавно, мокро, изтръпващо. Валя достатъчно дълго, за не ме забелязват; разтварят чадъри и тръгват в своите си посоки. Валя тихо. Не за вас, за себе си валя. И не да намокря, да изсхна валя, да отмия, да попия в археструктурите на молекулите си досега с дъжда, който съм аз. Затова валя. Да забравя и да запомня.
© Павлина Гатева Всички права запазени