Беше омайно утро и летните слънчеви лъчи нежно галеха завесите на прозорците. Небето бе кристално чисто и необикновено синьо. Слънцето се къпеше в морето, а то блестеше. Лек прохладен ветрец полюшваше клоните на заспалите дървета. Тук-там се виждаха капчици утринна роса. Птичките напускаха нощните си убежища, за да се заемат с всекидневните си задължения. Най-ранобуден се оказа славеят - птицата с най-прекрасния глас сред горските обитатели. Запееше ли, всичко живо замръзваше на място, за да се наслади на песента му. А тази сутрин тя бе най-хубавата от всички до сега. Беше и същия този ден, в който природата, както никога през цялата година, се изпълваше с живот. Но бе и денят, в който много момичета от околностите ставаха отрано, за да се приготвят зя важното събитие довечера. Преди седем дни всички те бяха получили официални покани, изписани със златно мастило, завързани с копринена панделка и подпечатани с кралския печат. Поводът за това неочаквано празненство бе завръщането на видни особи от империята.Семейството дълго време бе отсъствало поради задължения към страната си, но сега те се завърнаха за радост на всички. София и Николай бяха дясната ръка на императора - най-доверените му хора. Те бяха успели да предотвратят война и сега те стъпиха на родна земя не като благородници, а като герои. Николай и София бяха щасливи, но най-голямата радост за тях бе раждането на дъщеря им - Александра. От този ден бяха изминали цели четиринадесет години, но те бяхя също толкова радостни, колокото и в деня ня самото раждане. Празненството щеше да се проведе в най-големия дворец в страната. Две седмици преди голямото събитие започнаха трепетни приготовления. От страните съседки се доставяха луксозни платове, мебели, картине, храни, а средиземноморските кораби разтоварваха всевъзможни екзотични плодове и животни. От всички провинции пристигаха видни особи със своите карети, препълнени с множество подаръци и драгоценни пожелания. Пищните каляски не оставяха на мира прашните пътища на империята. Често се случваше благородни жребци да се надбягват, подтиквани от гордостта на своите господари. Толкова често се случваше и на някоя от каляските да й падне колелото или да се разбие  на някой завой в крайпътно дърво. От двете страни на главния път за двореца бяха разположени пшенечни ниви. Работливите селяни честичко вдигаха поглед, за да се посмеят на "дъртите петли", които се съревновават в целта си да покажат на жените си, че те все още могат да яздят по-бързо, да се бият, да печелят, да пият повече от опонента си и да се задържат на седлото. Извършваха се и някои други състезания, които отстрани изглеждаха още по-смешни, когато играчите са сериозни. Много от тези състезания завършваха неуспешно, защото конете прявяваха мнинието си, което често пъти не съвпадаше с това на господаря. Съревнованията не продължаваха дълго. Все някой от участниците получаваше инфаркт или беше гладен, жаден, припаднал. Изобщо в подобни моменти се случваше някой от селяните да припадне от смях. Включеха ли се и съпругите ставаше като в кокошарник. Всичко свършваше до момента, в който някоя от съпругите не дръпне един здрав бой на мъжа си и той не окротне като агънце. Тези сцени доказваха, че въпреки титлите си и те са хора като нас. А междувременно в двореца  цареше пълен хаос. Стотици слуги щъкаха напред-назад като в мравуняк. Тук законите на Мърфи важаха безотказно и ежедневно. Е, както са казали хората - не можеш да направиш омлет, без да счупиш някое яйце. Но там не се чупеха само яйца. Все се намираше по някой смелчага да реши да пренесе всичко наведнъж. Разбира се, все се намираше удобен случай нещо от върха на кулата от чинии, книги, чаши и други подобни неща да падне. Това е нищо в сравнение с мъката на готвачите. Щом ти се каже „идеална вечеря" я правиш, независимо от факта, че повечето съставки липсват.

- М-м-м, Еди, супата мирише вкусно! С-с-с-лп! Бля! Има ужасен вкус!

- Като ги знам аз днешните момичета, няма да си направят труда дори да я опитат.

- Ами печеното прасенце? Изглежда много вкусно.

- Да, ама отвътре е сурово. Изпече го чиракът. Петнадесет часа го върти на огъня. Срам! От него нищо няма да излезе.

- Не се и учудвам. Миналата седмица беше в конюшните.

- Събират ги от кол и въже. Нищо не е като едно време.

- Едно време чистех обора, миех стълбите и помагах в кухнята за същите пари, заради които сега готвя тук. А ти ще ми говориш за едно време.

 Междувременно прислужничките спускаха ефирни воали от тавана до земята, слагаха бели рози в позлатени вази и окичваха парапетите на стълбищата с красиви копринени платове. Свещниците, посребрените прибори и съдове се показваха от дългогодишните си скривалища, очакващи момента на своята изява. Балната зала беше най-важното място в целия дворец. Там ще се съберат гостите след пищната гощавка и ще разкрият умениятя си на изкусни танцьори и ухажьори. Входните врати бяха приветливо украсени. Величествено се развяваха знамената с герба на империята и вдъхваха малко гордост.

 Когато слънцето достигна до най-високата точка в небето, девойките и техните майки вече бяха приготвили балните си рокли. Всички тръпнеха в очакване. Момичетата - заради своя приказен принц, майките - заради мнението на съседките. Каляските бяха запазени  със седмици напред. Три дни подред пазара бе затрупан от опашки купувачи, нетърпеливи да вземат подаръци за тржеството.

 Привечер сърцата на девойките щяха да се пръснат от щастие. Нетърпеливи, те тичаха по стълбите, а зад тях запъхтяни се влачеха майките им.

- Хайде, татко! - беше най-честата реплика.

 Бащите идваха последни в каретата. На никой не му се нравеше жени да ги командват, но въпреки тово покорно изпълняваха заръките им. В семйствата, където имаше момчета, бе същата работа, същата суетност и същото преобличане на дрехи.

 Ето това е най-големия кошмар за един слуга.

 В шест всички карети бяха потеглили за двореца, натоварени с опиянени от щастие семейства. Разбираемо е това вълнение от страна на момичетата. Все пак веднъж в живота се случва да те поканят на изискан бал и при все, че там ще присъстват много знатни момци от странство.

 В седем часа всички гости бяха налице. Оркестърът започна да свири и първата двойка се понесе по лазурния под. Последваха ги и останалите. Тези, които си нямаха партньори, стояха отстрани и любопитно наблюдаваха. По средата на музикалното изпълнение в балната зала влезе императорското семейство. Музиката заглъхна и всички спряха с веселбата. Последва дълбок поклон. И всичко отново започна - танците, музиката, пийването...

 Само един закъснял гост се качваше по стълбите.