В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.

-Свободно ли е?  - Странно, в купето не миришеше на нищо.

-Разбира се, разбира се, сядай. - Ентусиазма му ме принуди да  не се замислям и седнах моментално.

-Аз съм Киро. - Протегна ръка.

-Приятно ми е! - здрависахме се.

Влака потегли. Забих глава в подглавника в опит да се унеса. След няколко мига на врата се появи млада жена. Първо видях  червените токчета, после два изящни глезена. Погледът ми се качваше бавно нагоре към голите Ѝ колене, над тях се  спускаше къса черна пола. Нагоре бе със сако, а под него бяла ризка със свободно падащо деколте. Носеше дамска чанта и куфар.

-Седнали сте на мястото ми. - Сочеше с пръст към стареца.

Той я погледна  учуден и някак с насмешка. Тя извади билет и посочи.

-Ето вижте. Бихте ли ми станали от мястото?! -  Настоя с повишен тон.

По намръщеното лице на Киро личеше, че не му се ставаше. С такъв захлас гледаше през прозореца до преди минута. Стана без да обели дума и седна до мен. Жената влезе леко наперено, остави чантичката на свободното място до нея и отвори черния куфар. Извади няколко папки, постави ги на масичката, пак бръкна. Този път държеше книга. Сложи я до папките. Последваха я два химикала, молив, гума, коректор и  минерална вода. Дойде ред и на  дамската чанта от нея извади кутия цигари, но за запалката борбата продължи повече. Разгеле! Намери я и запали. Най-накрая седна и започна да прелиства едната папка. Намръщи се, явно нещо липсваше и зарови в куфара отново. Разхвърля няколко листа по съседната седалка, бутна на земята химикал. Направи се, че не го вижда. С Киро седяхме и гледахме безмълвни. Сетих се, че някой някога ми беше споменал, че ято патки вдигат повече прахоляк от стадо овце. Мисълта ми и некоординираните Ѝ движения бяха прекъснати от контрольора.

-Билети за проверка моля! - Аз и съседа ми дадохме билетите веднага, но жената започна да рови отново този път в дамската си чанта. След малко извади смачкания билет и го подаде. Контрольора надигна очила  и каза  с най-спокоен глас:

-Госпожо вие не сте за този влак.

-К…Как така?! - Сопна се тя. Той заобяснява:

-Това е влака за Кулата, Вие е трябвало да се качите на този за Кюстендил. - Бялото ѝ лице направо стана прозрачно. Залитна и седна на мястото си.

-Какво ще правя? - Хвана се за лицето. Устните ѝ потрепериха. Кондуктора се усмихна.

-Спокойно. Съберете си нещата, нищо не е изгубено. На следващата спирка ще слезете и ще се прекачите . - Тя стана и започна да бута листата в папките, натъпка всичко в куфара дори и кутията цигари. Нервничеше и тупаше с токчета. Дори за миг не погледна към нас. Като събра всичко излезе заедно с кондуктора. Пътника до мен стана и седна на старото си място до прозореца. В очите му личеше задоволство. Потърка ръце и с усмивка почти през смях каза:

-Ха! Она че се ебава чича́ Кире.