Чико Чиков кмет
Чико се почеса енергично под лявата мишница и застана пред камерите и микрофоните на медиите, телевизиите и другите средства за масова информация. Той не правеше разлика между тях, за него важна беше бройката. Още от младини Чико си беше “бройкаджия” и такъв си остана.
Изборната компания беше много весела. Чико беше събрал в предизборния щаб всички бивши, настоящи и бъдещи маймуни, а те никак не бяха малко в този голям град. В критичните моменти на изборния ден даже маймуните от старата и новата зоологическа градина се притекоха на помощ. Дойдоха чак от Дедеагач, Диарбекир и Екс ан Прованс, маймуни от всички племена. Обединяваха ги червените им дупета и широките ноздри, естествено и вечният лозунг “Маймуни от всички дървета, обединявайте се!”
Чико Чиков беше избран за кмет от цялото прогресивно население на столицата. За него гласуваха всички, които бяха царе на маймунджулуците в миналото, сега и в бъдеще.
Много орехи и фъстъци бяха изядени, много самки бяха оплодени в името на кандидата за нов кмет, за приятелските кръгове от Суходол бяха поръчани хиляди кебапчета и нервозни кюфтета, стотици каси “Ариана” бяха премръзнали по хладилници и бунари, по всички площади, пазарища и циркове, чевръсти маймуни си показваха мурафетите безплатно (естествено се надяваха на бъдещи големи доходи от общински далавери).
Чико Чиков беше избран с главоломния процент 99,99%. Досега само бай Тошо беше избиран с такъв висок процент, и то не за кмет.
Пред своите избиратели Чико обещаваше всичко, което знаеше, че не може да изпълни. Футболните отбори на управляваната от него столица щяха всички да са на първо място.
Всички канали щяха да бъдат почистени основно, за да се даде възможност на общинските служби да ги пълнят отново с огромните фекални маси, които те щяха да произведат по време на мандата си.
От края на ноември до средата на май цялото оборудване на службата “Почистване на снегове” щеше да се ремонтира основно, за да бъде в експлоатация по време на следващите Великденски празници.
Търговската дейност на площад Славейков щеше до достигне глобални размери. Докато си купите книга, тук ще да можете да пиете чаша вино, да замезите с кренвирши “ню лук”, да си смените бельото, и даже разглеждайки новата книга на С.Д, да ви направят дискретна “свирка” под сергията.
Чико обещаваше рязко увеличение на заплатите на общинските служители, за сметка на намалението на паркоместата в “зелените зони” и увеличението им в “сините” и "тъмно сините”, които бяха експлоатирани от фирмата на балдъзата му.
Чико обеща сметохранилището в Суходол да стане райска градина, като се използват торовите ресурси на местността.
Новият кмет Чико Чиков обещаваше да обещава и занапред всичко, което може да се изпълни с обещания. Никой и нищо не можеше да го спре да обещава. Неговият девиз беше и щеше да остане за поколенията “Обещания, обещания и пак обещания”. Хората царуваха по 30-40 години, обещавайки, та камо ли някакъв си четири годишен мандат.
Чико Чиков, новоизбраният кмет, се изкашля, погледна наляво и надясно в тълпата, стрелна с поглед опозицията и отново поде обещанията си за “розово бъдеще със сини краища”.
През неговия мандат нямаше да вали сняг, хората нямаше да изхвърлят битови отпадъци, каналите нямаше да се запушват, може би и дъждът щеше да се въздържа да вали в неподходящи моменти.
Спортът ставаше приоритет на пенсионерите, специални треньори щяха да ги тренират как да стигнат до Орландовци като спринтьори от Джамайка. В специализирани пенсионерски клубове щяха да се разучават най-късите маршрути до Бакърена фабрика, Малашевци, Боянския гробищен парк, и щяха да се икономисват милиони общинска пара от траурни церемонии.
Чико отново се почеса, този път отзад в долната част на косматия си гръб, и тържествено обяви за свой заместник самката на братовчед си, който беше ръководил предизборния му щаб по време на кампанията и беше член на компанията от много години.
Медиите и останалите средства за масова информация го слушаха в захлас и записваха гениалните му мисли. Еуфорията беше обхванала цялото медийно пространство, даже и пространства извън Шенгенското.
Накрая Чико призова цялото население на Града да се включи активно в изграждането на “новия град”, тъй като този се рушеше с всеки изминат ден и заприличваше на стелаж с компоти в мазето на панелен блок в “Младост 2”. Бабичките мигаха на парцали, дядовците се почесваха дълбоко в потурите, младите булки се надяваха на Чиковата благосклонност, а “бакшишите” очакваха нови далавери.
Чико Чиков, новият кмет, обеща да спонсорира любимия си тим по хокей на трева със средства на Общината и да увеличи броя на мажоретките в Общината, така че даже и Слави Трифонов да му завиди на “балета”.
Още не беше завършил встъпителното си слово след избирането му за Кмет, когато всички медии и другите средства за масова информация оповестяваха на света началото на нова ера в управлението на столицата от новоизбрания кмет Чико Чиков.
През това време новият кмет се почеса пак, този път отпред, и чевръсто слезе от трибуната, издигната на улица Татарли от признателните съграждани.
© Крикор Асланян Всички права запазени