7.08.2010 г., 15:47 ч.

Чико Чиков - началник 

  Проза
715 0 1
6 мин за четене

 

 

 

 

 

                                  ЧИКО ЧИКОВ НАЧАЛНИК

 

Помните ли Чико маймуната, дето си живееше щастливо в джунглата. Ядеше вкусни банани и се къпеше в езерото с приятеля си Тарзан. Но по-късно той стана човек и сега живее в града. Помните го, нали? Е, това съм аз. Човекът Чико  Чиков. В фейсбука съм само 3Ч. Но да не бързаме.  Когато се изправих на задните си крака и станах човек, още нямаше компютри. Интернетът не беше даже мечта, а този, който измисли Скайп, не беше роден.  А аз говоря за Фейсбук - Боже, колко дълго съм живял. Ако бях маймуна, отдавна да са ме забравили.

          Когато станах човек,  попаднах сред пушеците на големия град. Отначало никой не ми обръщаше внимание. Аз нямах пукната пара, даже не знаех какво е това .  Но бързо разбрах, че, за да ме забелязват и почитат, трябва да имам едни зелени книжки, които Тарзан наричаше долари. По магазините всичко е с пари. По дърветата няма нищо за ядене. Една леличка ме посъветва да се хвана на работа. Питах, разпитвах и накрая ме взеха в Кремиковци. Щял съм да чистя комините. Нали можех да се катеря като маймуна по високите дървета. Никой не можеше да се катери като мене. Много скоро станах „най-добър в професията”, а после и „стахановец”. На 1-и май, бях на първата редица с една хартия на врата. Защо,  не разбрах, но другаря Черпаков ме похвали.. В лицето прилича  на бригадирска количка. Но  той е много важен и симпатичен човек

          Само след няколко месеца ме поканиха на събрание. Мислех, че ще има нещо за ядене и отидох. Да, ама не! Само говориха, говориха, нищо не разбрах. Вода имаше само за другаря Черпаков, той говори най-много. По едно време всички дигнаха по една ръка, аз пък дигнах и двете, защото споменаха моето име. След това всички дойдоха да ме  поздравят за нещо, което не знаех какво е. После разбрах, когато си получавах заплатата . Вече ми даваха по-малко. Другото било за членски внос. Бил съм станал член на Партията. И затова ли всички ме тупаха по рамото и викаха "честито”­. Аз съм си Чико и не искам да съм член на никого.

          Мина една година и вече бях в партийното ръководство. Една самка от цеха ме покани у тях и ме нахрани. После пусна музика и искаше да ме прегърне, но аз избягах през прозореца, защото  вратата беше заключена.  Тя не е моя самка. Нито съм се бил за нея, нито я познавам. Странни хора са „човеците”.

          Събранията зачестиха. Почти не ходя на работа. Комините са задръстени от сажди, но дрехите ми са чисти. На новите събрания идват малко хора, но затова пък има много ядене и пиене. Аз не пия. Това било за ръководството. Ама какво ръководим - и аз не знам. Съмнявам се, че и те знаят, защото само говорят. А другите, дето работят, нито ядат, нито ръководят. Не мога да разбера кое е по-добре, но аз напълнях. Вече, и да искам,  не мога да се катеря по комините.

          В завода има пожарна команда. Все яки момчета. Катерят се почти като маймуни. Направиха ме техен началник. Сега седя в стаичка, казват му канцелария, и казвам как да се катерят по-бързо. Само казвам, защото вече съм дебел и не съм маймуната Чико.

          Онзи ден самката от цеха пак ме покани. Искала да ходи на работа в чужбина. Трябвало да я предложа. Чудна работа, тя иска, а аз ще я предлагам, все едно че тя не иска. Помогнете ми да разбера тия човеци. Както и да е, казах на другаря Черпаков, той ми намигна и каза „добре, баджанак”. След стахановец, сега пък ме направиха „баджанак”. Колко много титли имат човеците. В джунглата нямаше нито една. Даже чичо Шими, който беше главатар на племето, не беше нито „стахановец”, нито „баджанак”. Самката замина и вече не се налага да скачам от прозореца.

          На последното събрание ме накараха да пия нещо, от което първо ми стана горещо, а после за малко да сбъркам другаря Черпаков със самката. Добре, че в последния момент се сетих, че тя е вече заминала. Олеле, какво щях да направя.

          На Нова година ме извика Директорът. От Партията били много доволни от моята работа. Май че ме бъркат с някой друг, нали от 6 месеца аз въобще не пипвам работа. Та искали да ме направят главатар на пожарникарите в града. Значи пак нищо няма да работя. И сигурно ще напълнея още по-вече. Вече разбрах - когато ти дават повече пари, работата намалява, а яденето и пиенето се увеличава. Ставаш началник. Когато  станах човек, ми казаха, че човек звучало гордо. Излъгали са ме - не човек, а НАЧАЛНИК ЗВУЧИ ГОРДО.  И затова вече не съм Човек, а Началник.

          През лятото онази самка дойде да ме види в новата ми канцелария. Била във ваканция. Преподавала география на малки арабчета. Получавала долари и ми донесла и на мен. Какво ще ги правя, не знам. Онези самки в кафенето ми искаха долари, а тази пък ги дава на мен. Странна работа. Даже дядо ми, най-умният в нашето племе, не би разбрал тия човеци. Отказах да ги взема. Тя настоя и аз ги сложих в чекмеджето. Искала да й продължат договора за още 2 години. Еми добре, аз съм съгласен. Не виждам какво ме засяга това, но нищо не казвам, само се усмихвам. Забелязал съм, че човеците винаги се усмихват, когато не разбират за какво става въпрос. А отсрещният си мисли: „Боже, колко е умен!”, но това научих доста по-късно.

          Тази година пожарите в града чувствително намаляха. Министърът ме хвали на всяко събрание. За цяла една година в града има само един пожар. Изгоря пожарната и моята канцелария. Случва се! По този повод ме взеха на работа в Министерството. Тук имам по-голяма канцелария, а и яденето е по-хубаво. Често има и банани на петна, от онези, които най-много обичах, когато бях маймуната Чико.

          Тази година е много важна. Партията имаше конгрес и се взе решение да преизпълним плановете с 200%. Аз бях делегат. Сега съм затруднен. Как да увеличим пожарите с 200%? Ами ще се наложи да палим де какво ни падне. Един колега ми каза да не се притеснявам, планът щял да бъде преизпълнен точно с толкова, колкото сме решили.

Стъкмистиката била голяма наука. Никога не бях чувал за нея. Трябва да чета книги, да се ограмотя. Вече не съм маймуната Чико.

          Почвам да се ориентирам в обстановката. Не е лесно да работиш в Министерство. По коридорите щъкат едни самки, да ти спре дъхът. Наричат ги секретарки. Бедните момичета, явно имат много малки заплати и си купуват малко плат за полите. Не смеят да се наведат, когато случайно си изпуснат папката в коридора. Всичките са с дълги руси коси, като на самката на Тарзан. Изглежда много от тях кърмят, та гърдите им са напращели от мляко, което тук наричат "силикон”. Иначе са много хубавички и усмихнати. И на мене се усмихват. Едната даже ме закача, че съм бил много стеснителен. Какво ли иска да каже?

          Най–дълги крака има секретарката на Министъра, ама е много люта. Все се кара на другите секретарки. Въобще в нашето Министерство на мода  са дългите крака и късите поли. Ако бяха в джунглата, всички те  щяха да са стари моми. Голи като охлюви, не виждам кой щеше да им обърне внимание.

          През ноември ще има избори, предлагат ми да се кандидатирам за депутат. Божеее, и това ли ми дойде на главата!? А бе, хора, как си представяте маймуната Чико – депутат, а колегата Пешо ми вика „малко ли маймуни депутати има, та един повече или по-малко, какво значение има”. Може би е прав. Ще помисля.

 

.

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??