1.05.2015 г., 8:41 ч.

Чико Чиков сънува баба Ванга 

  Проза » Хумористична
842 1 1
4 мин за четене

                                          Чико Чиков сънува  Баба Ванга

 

        Глава го цепеше, сякаш сто канадски дървари го млатеха по главата с острите си брадви от шведска стомана. Шльоковицата с която се бяха почерпили  снощи, се оказа по люта и от брадатия турчин в Парламента. Гражданинът Чико Чиков дълго се въртя в кревата, който се люлееше като броненосеца Потемкин, когато моряците са се разбунтували на излизане от Босфора. Въртя се, въртя се като вакарелска слугиня на големите люлки по време на  Великденски панаир, и накрая заспа. Заспа и засънува чуден сън.

Седеше Чико на двора на къщата си на улица Патлейна, и играеше табла с крокодила Кочо, който по негов, на Чико,  пример също  беше станал човек.

-Дюшеш,- се провикна Чико и победоносно обяви края на играта. Кочо беше „марс“.

Тази безобидна думичка „дюшеш“, този път се оказа като „сезам отвори се“.

Чико едва беше затворил таблата и на вратата се появи стара недовиждаща баба.

  • Друже Чико, ке ти даем възможност да преживееш едно необикновено приключение. Ке те телепортирам в бъдещето, да поживееш през 2099 година и да се радваш на посрещането на новия 22 век.

Като чу думичката „телепортиране“, отначало много се зарадва. Пред очите му като на филмова лента „Кодак“ се нанизаха картини от родната му джунгла,  езерото на крокодила Кочо с кристално чистите си води, бананите по дърветата и малката Чика излегнала се до него под сянката на финиковата палма. Но като чу за 2099 година Чико разбра, че нищо хубаво не го чака. Макар да не беше ходил на училище, откакто стана човек  знаеше, че има 3 глаголно времена- минало незабравимо, сегашно непоносимо и бъдеще невъобразимо. А 2099 година беше в дълбокото бъдеще и Чико предчувстваше, че там не го чака нищо хубаво. Но……., но любопитството надделя, пък и баба Ванга не му предлагаше никаква алтернатива и гражданина Чико Чиков се остави да бъде телепортиран в бъдещето.

      Телепортацията го изхвърли направо в град Столипиново- столицата на Булгаристан. И то не в някакъв обикновен ден, а в Деня на Независимостта на тази млада новосъздадена държава, която беше водила многобройни изборни  битки с разни азиатски и славянски племена докато се освободи от чуждото „присъствие“ на Балканите. Що кебапчета и кюфтета бяха изядени, стотици хектолитри бира беше изпита по време на тези избори, докато мургавелци и мургавелки  завземат  Парламента. Дълъг път бяха изминали от Околовръстното до Площад Народно събрание, път на отчаяна и самоотвержена борба, ръководена  от Великия Везир  с малката брадичка. Пътят от гара Буново до Столипиново минаваше през пътища и магистрали, през пожари и пожарни команди, през фалирали банки и протести, и най-вече през банкети и задгранични командировки.

„Жриците на любовта“ наред с бирата и кюфтетата бяха тайното оръжие на победилата „еволюция“. И когато Великият Диван реши да премести столицата на младата държава в Столипиново, всенародната радост нямаше граници. След Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и София, Столипиново ставаше петата столица на Булгаристан. Три месеца активните борци за независимост ядоха и пиха на вересия, три месеца нямаше квартирни кражби и ПТП, три месеца еуфорията от Освобождението не стихваше по улици и площади. Даже украинците от Майдана им завидяха благородно.

         Когато Чико кацна на централния площад на новата столица, над Мавзолея на Сокола се вееха стотици червени знамена украсени с небесни мотиви. Градът беше празнично украсен с портрети на живи и мъртви държавни ръководители, на герои от „въстановителния процес, с обработени с „форошоп“ снимки на заслужили туристи от „голямата екскурзия. Хилядите високоговорители марка „JBL”, озвучаваха Столипиново  и маршът на Сюлейман Велики  заливаше улици и площади, както бирата и кебапчетата бяха залели  квартал  Столопиново  по време на изборите през далечната 2051 година.

         Наред с портретите на ветераните от партия КеПеЗе, се мъдреха и портретите на верните приятели на Партията- известни ватмани, огнеборци, шивачи и пастири, които бяха посветили живота си за благото на своите поколения. И то без да има нужда да им се кърпят скъсаните и непрани чорапи. Сред портретите на елита изпъкваше  с неотразимата си красота  другарката Хемедемхемебем, дясна ръка на основоположника на  правилника  на Движението на ДПС (държавни превозни средства).

От чисто екологични причини, заводските комини  в Булгаристан, бяха заменени с минаретата на хилядите молитвени домове, които днес се извисяваха в лазурното небе на страната и пишеха най-новата й история.

         Модни бутици предлагаха най-модните шалвари, фесове и тюрбани, дизайнерски решения на световно известните фирми  като „ Ив сен Лоран“, „Кристиан Диор“,“ Шанел 55“, „Булгари“, ДСО „Родопа“  и на казанлъшките текстилци ръководени от другарката Зорка. Но върха на модните тенденции бяха постигнали обущарите от Рила и Пирина със своите калеври и островърхи папуци, спечелили множество престижни награди и златни медали на изложенията в Конакри, Диарбекир и Чорлу.

/продължението очаквайте с нетърпение/

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??